Българските учени са усвоили едва 77 млн. за 10 години, средства, които Европа щедро им предоставя за развитие на научните им способности.
Неслучайно за учените по цял свят се носи славата на хора, които са супердобри специалисти в своята област, но без грам усет към финикийските знаци и тяхното шумолене.
Макар нерядко и това правило да си има изключения. В случая обаче нашенските най-умни глави определено не са сред тези изключения. Всеки от тях може да е много добър историк, биолог, физик или химик, но стане ли въпрос за мениджърски качества и организация, хич ги няма. Непрекъснато мрънкат, че са недооценени от държавата, която не им помага и не им дава достатъчно пари и субсидии за научна дейност и заплати. А в същото време явно хич не могат да видят купчината със средства, към които само трябва да се пресегнат и да си вземат. Но за целта трябва все пак и малко да се потрудят. Съвсем мъничко, като например си направят труда и проучат какви документи ще е необходимо да оформят и подадат в определения срок. Но те са над тия делничните и дълбоко прозаични неща, като чиновническа бюрокрация, бумащина, срокове и документи. За тях важна е само и единствено науката. А всичко останало, ако може някой друг да им го свърши, ще е най-добре.
Е да, ама това време обаче отдавна мина. Днес никой не дава нищо наготово, ако поне сам не си го поискаш. И то да знаеш как да си го поискаш и откъде точно да си го вземеш.
В подобни случаи ми идва наум примерът с българските археолози. Повечето непрекъснато се оплакват и хленчат, че държавата не им дава исканите пари за разкопки и затова те не можели да си вършат работата. Обаче един, проф. Николай Овчаров, през последните години нагледно показа на колегите си, при това не само от археологическия бранш, а изобщо на всички научни работници, как се претворява на дело комбинацията от наука, комерсиализъм и набавяне на така нужните финансови средства. Човекът просто има комбинативен ум, който работи ефективно. И вместо да се оплаква и търси проблема, търси решението му.
Всъщност, ако трябва да глобализираме, то този проблем с мрънкането и търсенето на проблема, а не на неговото решение, е характерен май не само за научните работници, а за голяма част от нашия народ. Но хайде да не задълбаваме.
Та така. През последните години българските учени непрекъснато се жалват, че пари за тях няма. А в същото време онези, които им се дават, не могат да ги усвоят. Или както си го е казал народът: „Вода гази, жаден ходи.” Резултатът от това е, че родната ни наука все повече затъва и остава в миманса. България винаги е имала и продължава да има и днес невероятни научни работници. При това не е само създателят на компютъра Джон Атанасов, чието име всички знаят. Ами млечнокиселата бактерия, шестият сърдечен тон, въздушната възглавница, автоматичната скоростна кутия, електронният часовник, лекарството за сърце и още, и още.
Могат да се изброят поне десетина подобни открития, променили живота на човечеството. Но всички те са направени извън България. Интересно, защо ли?
Иван Първанов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар