Пролет

Пролет

17 април 2019 г.

Мариан Вълев: Срещал съм много лоши момичета

„Снимам от 30 години – реших, че е време и аз да разкажа история.“
 
„Срещал съм безумно различни хора. Между тях е имало и ужасно скандални госпожици“, споделя Мариан Вълев навръх премиерата на  „Лошо момиче“ – режисьорският му дебют в голямото кино. 

„Снимам от 30 години – реших, че е време и аз да разкажа история“, мотивира се чаровникът, който на 11 април навърши 50. Той и екипът му обикалят страната, за да представят филма за следствията от един конфликт – конфликт между майка и дъщеря, между момичето и социалната среда, между доброто и злото, между конюнктурата и личността. 

„Оказва се, че през XXI век 20-годишните, а и не само, са объркани, самотни, изгубени – че постоянно правят грешни стъпки, които неизбежно ги тласкат към дъното“, категоричен е Мариан. Вълев, който навремето с лекота е приет във всички специалности на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, в които се кандидатства с български език, създава сценария в период, подчинен на най-обикновената мачовска депресия. /В календара се ситуира още в епохата „Под прикритие“./ Пише в пълна самота, каквато се полага на подобно занимание. Но не заради това историята е мрачна, тежка, почти безнадеждна и без задръжки и превземки. 

„Тя е като живота около нас. А в него има и престъпления. Би трябвало съответните институции да се погрижат за тях. Защото иначе насилието ражда насилие. И няма измъкване от спиралата, докато някой не реши, че няма да отвърне“, казва Мариан, който си позволява да сътвори драмата с елементи на ъндърграунд трагедия, тъй като донякъде познава подробностите от гангстерския пейзаж. Той трупа познания – а оттам и печал – докато бачка като барман във Варна: първо в чужди, после в свое заведение. 

Неслучайно беше в екипа, който измисляше интригите в един от последните сезони на „Под прикритие“. И ако преди време беше цитирал любим писател за това, че омразата е единствената разменна монета по пътя към ада, то сега е убеден, че любовта е единствената разменна монета, която може да ни измъкне от ада.  


„В крайна сметка всеки получава това, което заслужава. Но все пак има много силно оръжие – усмивката. А самоиронията, талантът да се надсмееш над себе си са изключително важни“, разкрива щрихи от философията си Мариан. 

Критиците говорят с добри думи за „Лошо момиче“, а публиката го аплодира. Вълев показва, че реално е овладял тежкия занаят. Неговите шест героини са от полюсните позиции на спектъра. Силна е сводничката, в чиято кожа напъхва Елена Телбис – и тя се справя едно към едно с напълно реалния прототип, макар и отпреди 25 години. Деян Донков е следовател с аутизъм, какъвто Вълев среща някъде по пътя си. Дария Симеонова пък му казва в прав текст, че нещо се е объркал, когато той я вика за отчаяната и продаваща се наркоманка, която танцува без дрехи. Дори му препоръчва колежки, които според нея биха се справили много по-добре с ролята. Мариан обаче я среща с момичето, от чието битие е „почерпил“ детайли и факти. Пред камерата на отличния Антон Бакарски са истински стрийптизьорки, танцьорки и плеймейтки. Във фокуса е героинята на Любомира Башева – тийнейджърка, която става жертва на супер амбициозната си родителка, освирепяла от мъка след смъртта на съпруга си.  Мариан среща момичето още преди няколко години – в едно кафене. И веднага в ума се ражда идеята да влезе в „Под прикритие“ като малолетна проститутка, която се опитва да измъкне Куката от блатото на самосъжалението. Тя е на 15, с брекети на зъбите, но много намахана. 

Сега Бубето, както я наричат приятелите, вече се учи в НАТФИЗ – Вълев обаче я е предупредил, че много трябва да внимава какво „поема“ от Академията. /Самият той се кълне най-вече в професор Снежина Танковска/. По същата схема през 90-те открива и Елена Петрова – докато търсят красиво цигане за „Граница“.  Покойният Илиян Симеонов и Християн Ночев тестват 400 момичета, за да открият екранна партньорка на Вълев, но напразно. Тогава той мерва бъдещата си колежка, която тогава е на 15, да мие стъклата на автомобилите на централно столично кръстовище. Останалото вече е в историята – голи сцени на терен и приятелство до днес.            

Както се знае, кариерата на Мариан в киното започна през 90-те с „Граница“, а се рестартира няколко петилетки по-късно с „Лов на дребни хищници“. Въпреки сериозния антракт, през който Вълев обикаляше света и се опитваше да забрави, че е актьор, веднага получи „Златна роза“ на Варненския фестивал.  После - „Кецове“ и  „Корпус за бързо реагиране“. В телевизията сам се отказа да остане Куката до финала на „Под прикритие“. Понеже притежава дивашки инстинкт за кино /макар че се явява на кръговете във ВИТИЗ, само за да вземе полагащата му се отпуска от казармата/, разбира, че не бива за толкова продължителен етап да бъде белязан с образа на уж романтичния бандит.

Диляна Попова и Мариан Вълев

Standartnews.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар