Капиталът и Адолф Хитлер

Третият райх е в чист вид рожба на капиталистическата система, нейно крайно средство да се справи с кризата и да избегне гибелта
 
Съюзът между националсоциалистите и бизнес елита е равноправен съюз и в известна степен принудителен, тъй като сериозна алтернатива за сътрудничество няма нито от едната, нито от другата страна.
 
Германският бизнес елит е заинтересуван от силна държава, уважаваща частната собственост и способна да създаде благоприятни условия за икономически ръст, тоест никой да не отнема собствеността и тя да дава печалба.
 
В началото на 30-те години на ХХ век става ясно: само с пари победа на изборите не може да бъде постигната. Нужна е сила, способна не само да защитава интересите на бизнеса, но и да води масите. Такава сила стават именно националсоциалистите.
 
Всъщност, едва ли много от представителите на икономическия елит са били искрени и горещи привърженици на Хитлер. На тях, чийто мироглед се базира на чувството на собствено превъзходство над тълпата, им е трудно да гледат от горе този площаден оратор със смешни мустачки. Неслучайно повечето от тях разчитат, че лесно ще могат да го използват като оръдие и да го въртят на пръста си. Фактът, че бившият ефрейтор ще се окаже не толкова прост, ще дойде като неочаквана и твърде неприятна изненада за мнозина от представителите на традиционния елит.
 
Третият райх е в чист вид рожба на капиталистическата система, нейно крайно средство да се справи с кризата и да избегне гибелта.
 
Националсоциализмът от своя страна се нуждае от подкрепата на едрия капитал, за да излезе на голямата политическа сцена. Още в началото на 20-те години бъдещият фюрер разбира, че не ще може да се издигне без подкрепата на съществуващия елит. В своите речи пред постоянните посетители на мюнхенските пивници и вербуваните сред безработните щурмоваци той е могъл колкото си иска да заклеймява капиталистите, забогатели от страданията на обикновения човек. Но това не е повече от една фраза. Пред аудиторията на бизнес елита Хитлер говори различни неща. Той майсторски използва получените от големите концерни субсидии, за да разшири влиянието си върху избирателите. А поддържащите го маси избиратели – да оказват въздействие върху индустриалната върхушка. Хитлер изпитва смесено чувство на завист и уважение съм богатите, но съвсем не е бил обикновено оръжие в техните ръце. Той се стреми да сключи равноправен и взаимноизгоден договор.
 
В края на краищата такъв съюз наистина е сключен. От него печелят и двете страни – Хитлер идва на власт, а бизнес елитът получава необходимите условия за процъфтяване. При това не може да каже, че по-нататък една от страните на това споразумение е подчинила другата. До самия край едрият капитал притежава висока степен на независимост, каквато няма нито една друга група. 

След края на войната, когато Третият райх заедно със своя фюрер отива в миналото, поддържащият Хитлер бизнес елит в по-голямата си част успява да избегне отговорността за престъпленията на националсоциализма и продължава успешно да действа в нова демократична Германия. Съмнително е техният мироглед да се е променил радикално.

Адолф Хитлер (20.04.1889 г. - 30.04.1945 г.)

Александър Клинге, „Десет мита за Хитлер”