Хората, казва известният напоследък израелски мислител Ювал Ноа Харари, няма да се борят с машините.
Напротив, съвсем доброволно ще им предадат контрола над живота си, защото ще е много по-удобно. Алгоритми, като тези на "Гугъл" например, и днес ви насочват откъде да минете, за да стигнете по-бързо. Вие може да ги нарушите, но на собствена отговорност.
Политиците в България обаче не пасват на идеите на Харари. Ако зависи от тях, алгоритмите никога няма да влязат в управлението на държавата. Защото от тях идват само проблеми. Например Имотният регистър - той е публичен, но изисква ровене и търсене, при което излизат неудобни истини, като тези за "Апартаментгейт" например. Търговският регистър също.
Сега бавно, много бавно, ще влязат електронните обществени поръчки. Крайният срок е 2021 г., но е силно вероятно той да бъде удължен. Защото електронизацията и автоматизацията значат прозрачност и ред. Защото алгоритмите лесно улавят умишлените или неволни грешки. Защото винаги има следи.
Да не говорим пък за такива решения като това да се автоматизира регистърът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и борба с корупцията. Така той собственоръчно, без човешка намеса, ще улавя нередностите и ще сигнализира за потенциални конфликти.
Всички тези неща са толкова лесни в днешния свят. Ако "Фейсбук" може да отгатне с кого сте седели на маса и да ви го предложи като приятел, а АПИ може да проследи всеки автомобил на територията на страната минута по минута, то със сигурност обществените поръчки могат да се подават и оценяват без хартия или имотните декларации да се сравняват с база данни. Което значи, че единствената причина да не се прави е, че някой някъде не иска.
Това може да забави прогреса, но не и да го спре. Светът така или иначе се движи напред, а ЕС за щастие ни влачи против волята ни.
Така че, ако не успеем да се спасим от блатото с избори, ще го направим с технологии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар