Есен

Есен

18 май 2019 г.

Акад. Георги Марков: Ние първо сме българи и това трябва да бъде казано ясно в Брюксел

"Срамота е срещу пари на западни фондации да лъжат, че не е имало турско робство, а еничарството било прекрасно."

"Обществена тайна е, че в турските предприятия у нас българите са дискриминирани. В тях се говори само турски език. Дори да има свободни места, не се взимат хора оттук, а за по 6 месеца идват работници от Турция – това е известно. Не искат да назначават българи."

Това казва историкът академик Георги Марков в интервю за в. „Труд“ по повод думите на турския посланик преди дни за изучаването на турски език.

„Целта е да се обезбългарят т.нар. смесени райони – смята Марков. - С инвестициите си Турция има дългосрочна политическа цел както в индустрията, така и в земеделието. Тъй като Турция не може да купува земи в бившия Дунавски вилает, затова чрез подставени лица се купуват за жълти стотинки хиляди декари. И изведнъж турският посланик в присъствието на българския министър-председател каза една известна истина. Какво се правят на ощипани, сега ли го разбраха нашите? Наистина ли сега разбират, че турските инвестиции имат дългосрочна политическа цел – насаждане на влияние“, казва историкът.

По повод тезата на някои либерални говорители, че турско робство не е имало и това е някаква „архаична концепция“, а еничарите са „правили блестяща кариера“, Георги Марков казва: „За такива само един „шут!“. Още от 1992 г., когато ДПС подкрепяше СДС – тогава още нямаше „депесарски шут“, се опитаха да вкарат османското присъствие в учебниците, но това не мина. Те обаче продължиха и от раздела за Възраждането изхвърлиха кланетата в Батак и Перущица – това се случи при Филип Димитров през 1992 г. Ето как се опитват да пренапишат историята. Затова намериха разни фондации с антрополози и политолози в тях. И сега знаете ли, че събират учителите, като отново ги подготвят за пренаписване на историята. Някаква османистка рекла: „Тогава българите са имали много деца, не е като сега, и тогава много майки са давали някое от най-развитите си момчета, защото така детето щяло да има кариера в Османската империя“. Как може да се говорят подобни глупости – никоя майка не е давала невръстното си дете, това е било кръвен данък“, гневи се историкът.

Запитан защо гласът на тези хора се чува, Георги Марков обяснява: „Защото им плащат! Те работят за тези фондации срещу пари. Знаете ли някои от тях какво ми казват: „Да, ама вие сте академик, уредили сте си кариерата, а ние стоим за 500 лева в Академията.“ И взимат още 500 лева от някоя фондация. Не го оправдавам това“, казва академикът.

„Излиза, че Ботев и Левски са говорели за турско робство, но не са знаели, че няма такова. Вярно, че има реформи в Османската империя през средата на XIX век, но има и пазар на роби в Истанбул. Вярно е, че има чорбаджии, но българинът е второ качество човек в империята, защото е гяур и неверник. Ислямът не приема друговерци“, убеден е Марков.

По повод другата теза за „чорбаджийските къщи на богатите българи през Възраждането, които имали по няколко ката“ Марков коментира: „Да, в средата на XIX век вече има големи къщи, и черквите ни не са вкопани в земята, но правоверният винаги може да ти нахлуе в къщата и да ти задигне дъщерята, да я отвлече. Гяурът освен това не може да бъде и свидетел в османския съд. Като пътуваш от Копривщица до Карлово винаги си под заплаха да не стигнеш там, за кърджалийското време не знаят ли? Приказват така: „Ние смятаме, че е нямало турско робство, погрешно е било чувството, че османското присъствие е робство“. Само ще припомня една свещена глупост на същите тези хора, която и един президент, вече бивш, повтори: „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Не може така да фалшифицираме Левски и Ботев. Разбирам, че им плащат от фондациите, но такова самооплюване минава всякакви граници“, гневен е Марков.

Според него „още не са ни превърнали в територия, но не можем да позволим искането за заличаване на нашата национална памет.... Въпросът дори не е дори за езика, а за турската стратегия на проникване в България. И в икономика, и в политика, и в култура, дори в написването на историята ни. Имаше преди години един зам.-министър на образованието от ДПС, който заедно с тогавашния шеф на Комисията по дискриминация Кемал Еюп, бяха направили проект за 900 000 лева. В него пишеше как ще махнем Чинтулововите бунтовни песни, които засягат народа отомански. Ще махнем и стихотворението на Ботев, в което той казва как „турчин бесней над бащино ми огнище“. И „Под игото“ ще махнат, защото в края Бончо бил напопържил Мохамед, като видял отрязаната глава на Бойчо Огнянов. Имаше заседание в Народното събрание в зала „Изток“ по този въпрос. Как може такова нещо – да посегнеш на Ботев, Вазов и на Чинтулов?! Умът ми не го побира! Не може в името на съвременната политика да фалшифицираме историята“, категоричен е Марков.

За натиска, който Северна Македония упражнява върху Еврокомисията за приемане на „македонския език“, Марков казва: „Бил съм в пленарната зала на Европарламента в Брюксел и там има кабинки, като на всяка една от тях пише от какъв език превеждат. Представете си там да се пръкне кабинка, на която пише „македонски език“? Затова трябва много внимателно да премислим. Не отричам правото им да се самоопределят, но техният т.нар. „македонски език“ е създаден въз основа на един югозападен български говор. През есента на 1944 г. Йосип Броз Тито поставя задачата на местните комунисти в Скопие с партизаните да направят македонска азбука. Събират се тогавашни „езиковеди“ и се прави азбука, малко различна от българската на основата на битолския диалект без „ъ-кане“. Смехотворна е тезата им, че македонският се е говорел още от времето на цар Самуил“, категоричен е историкът.

Запитан какво се случва, че лека-полека като че ли България губи всичко, с което българите се гордеят, историкът споделя: „Кой знае още какво ни чака, защото ние не умеем да защитаваме историята си, тя като че ли вече ни става в тежест… Ние сме си виновни, защото най-напред подходът ни с подписването на договора с Македония беше погрешен. Първо трябваше да се изчистят спорните въпроси – история, езикознание, етнография, фолклор и тогава да подписваме. Не да се създават комисии и да се протака във времето, докато македонците бъдат приети с наша подкрепа в ЕС и там да поставят въпрос за някакво македонско малцинство в другата част на Северна Македония. Защото Пиринска Македония географски всъщност е Северна Македония. Кой го допусна това и защо политиците го проспаха? Кой им подсказа, че могат с мнимо разбирателство да оформят спорните въпроси за далечното бъдеще? Ето, гърците намериха подход и ги отказаха от античното им наследство. А къде сме ние, къде са политиците ни, дипломатите ни?“, пита академикът.

Той предлага бъдещите български евродепутати да работят за това в Европейския парламент в Брюксел да се признае кирилицата за българска азбука. „Новите евродепутати от всички партии трябва да се обединят и да се разбере, че кирилицата е създадена от учениците на светите братя Кирил и Методий на българска земя – от Плиска до Охрид.… Смятам, че това трябва да е наша национална цел“, казва Марков.

„Европейски фондации хвърлят милиони, за да формират европейска идентичност в българите: първо сте европейци, а после се пишете каквито искате – така искат. Е, как да стане това, като преди 13 века на Балканите не е имало Европейски съюз. Как така? Съжалявам, но ние първо сме българи. И това трябва да бъде казана ясно в Брюксел. А не да превиваме гръбнак. Аз съм историк и не приема компромиси за това. Не приемам и тезата на някои от по-младите ми колеги, които се обвързват с определени фондации. И спазват народната приказка: Който плаща, той поръчва музиката“, казва Георги Марков.

За големите държави на Запад той обяснява: „Те искат да премахнат историята тук! Да, и не преувеличавам. Ето, в една Франция техният президент Макрон – либерал и глобалист, като пламна Нотр Дам, още същата вечер заяви на французите: „Това е символът не само на френската нация, но и на цялата европейска цивилизация“. Само дето се срамуваха да кажат думата християнска, за да не дразнят милионите мюсюлмани, приютени от бившите колонии. А на нас ни забраняват да се увличаме в националистически крайности. Само че ние имаме национална история, имаме национални герои. Това е кощунство! И върхът на наглостта е, че искат да посегнат точно на тях чрез т.нар. очовечаване на историята. Ето какво казват за Левски – „да, национален герой е, но и той е бил човек. Хайде напишете за човешкото у него – за годениците му например.“ Ама чакайте, Левски има „нечут характер“, както казва Ботев. Те обаче искат да ни лишат от националните герои, защото са част от националната ни гордост. Иначе французите си се гордеят със светата Жана д“Арк“, казва Георги Марков.

Акад. Георги Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар