Есен

Есен

29 май 2019 г.

Европейските избори - една изненада и много неизвестни

Завършилите избори поставиха България в нова политическа ситуация...
 
ГЕРБ спечелиха поредната си изборна победа. 

Убедително и по начин, който сякаш крещи, че извън тях не съществува друга политическа алтернатива за България. За което немалко им помогна самата БСП. Последната не успя да мобилизира своите привърженици и допусна сериозно изоставане от управляващите, при положение, че бе заявила победата си като основна цел. Надценявайки силите си, тя допусна и втората си грешка - сама превърна едни избори, към които електоратът ѝ е равнодушен, в референдум за съдбата на управлението. И неизбежно загубата ѝ се възприе като народен вот на доверие към ГЕРБ.

Оказа се, че обществото ни не желае промяна. Или поне промяната, която му се предлага. Но, от друга страна, не може да се говори, че статуквото е било позлатено. Всъщност него го подкрепиха около 570 хил. човека, което не признак за стабилност. Дори напротив.

Вярно, БСП вече сериозно подрони капацитета си да се заявява като алтернатива на управляващите, след като за втори пореден път губи избори. И за да влезе отново в играта, тя трябва бързо да се приспособи към новите условия.
 

Битката от тук насетне се пренася към прочита на изборните резултати. И е важно кой и как ще формира общественото мнение за тях. Защото от интерпретацията им зависи дали се запазва съществуващото статукво или ще настъпи бързият му срив.

ГЕРБ вече усилено работи в тази посока. Те освен че могат да се носят известно време на лаврите на успеха, имат и предимството да са партия-човек. Извън своя лидер те представляват само една машина за печелене на избори. Може да нямат собствени идеи, но медийният и социологическият им потенциал е страховит. Вече десет години те съумяват да манипулират българското общество изключително ефективно.

Към момента те трябва да се справят с две неща. В непосредствен аспект е важно изборната им победа да не доведе до рязко обществено раздразнение. Все пак най-слабото място на партията и лидерът им се крие във факта, че хората, които са против тях, са два пъти повече от привържениците им. Борисов ясно съзнава тази слабост и затова всячески се старае да не дразни обществото. И измислят разни начини да ни „подсладят“ преглъщането на успеха им.

Дългосрочната цел е да се запази усещането за политическо господство на ГЕРБ. Изборите в този аспект не дадоха надеждна гаранция. Получените 9 процента от гласовете на всички избиратели не е кой знае какво постижение, горе-долу толкова е вотът, който ГЕРБ може да мотивира и проконтролира някак си през администрация, обръчи от фирми и т.н. Но остава съмнението, че вероятно са претърпени загуби откъм електоралната периферия, та дори и от ядрото, което няма как да не е обезпокоително.

За да се подсигури откъм евентуални скрити поражения, ГЕРБ вече се заемат с решението на едно сложно уравнение: да бъде отслабена в известна степен БСП, но и да не се открива достатъчно пространство за появата на нов голям политически субект. В името на тази си цел герберската пропагандна машина от първите минути след изборите заработи на пълни обороти. Като първата стъпка цели или елиминацията на Корнелия Нинова, или нейната дискредитация. Неслучайно герберските медийни послушници още в следизборната нощ заговориха в тази посока, а на сутринта подконтролните национални телевизии откриха широко вратите си за вътрешнопартийната опозиция в БСП.

На Социалистическата партия й предстои да преживее поредния си мащабен катаклизъм в новата ни история. Тя или ще трябва да препотвърди позициите си на водеща анти-ГЕРБ сила, или ще позволи да бъде омаяна от медийните „сирени“, които неусетно я тласкат по пътя към маргинализацията. И да влезе в онази си жалка роля, която веднъж вече игра по времето на Мишо Миков.

Всъщност независимо от двата си поредни изборни провали, социалистите получаваха определен бонус от яркото си противопоставяне на управлението. И точно този ценен актив се стремят сега да им отнемат. Всеки отказ от радикалната им опозиционност няма да ги направи по-силни, а ще ги отслаби. Няма равноценна алтернатива на компонента на анти-ГЕРБ вота, който Корнелия Нинова привлича. Той може да не стига да се победи ГЕРБ, но без него БСП ще загуби статуса си и на сериозна опозиционна сила.

Може и да звучи парадоксално, но проблемът според мен не е, че БСП се е държала прекалено опозиционно, а че не бе достатъчно опозиционна. Тя сгреши не в поведението си, а в целеполагането. Както правилно отбеляза Андрей Райчев, разпиля усилията си във всички посоки и на много места сама се набута в политически капани.

Например, подведе се да акцентира прекалено много на „Апартаментгейт“. Но недооцени фактът, че чрез споменатите си манипулаторски заложби, управляващите разводниха скандала. Масираното показване на различни имотни далавери по всички медии показа, че „маскарите“ не са само при тях, има ги сред целия български елит. И в крайна сметка възмущението на хората прескочи рамките на протестния вот и прерасна в отвращение към цялата партийна система, изразило се в отказ от гласуване. И главната опозиционна сила е, разбира се, основната потърпевша.

Златно правило е, че играеш ли срещу ГЕРБ, трябва да удряш само по едно място - Бойко Борисов. Никакви скандали с Цветанов, министри, администрация не трябва да те отклоняват от основната ти цел. И атаката към премиера трябваше да бъде много ешалонирана. Още в началото на кампанията трябваше да има готови резултати от разследванията за къщата в Барселона и „зайчарника“ в Банкя. Да се привлекат международни журналисти и експерти към проблематиката с миналото на Борисов и да се създаде международен шум що за тип от България минава за едно от най-галените деца на ЕНП. Дори в последния ден от изборите и в деня за размисъл (използвайки социалните медии) беше задължително да се вдигне шум до небесата от изказването му за „клетите женици“.

Сега, след като БСП реши да се върне в парламента, тя трябва да инициира поредица от вотове на недоверие персонално към министър-председателя: за непопълнената правилно имотна декларация, за отказа му да отговаря на парламентарни питания, за прякото му участие в предизборната кампания и др.

Въпросът е дали Корнелия Нинова е способна да наложи продължаване на досегашния си курс и дори неговото задълбочаване, въпреки цялото противодействие, срещу което ще се изправи. Но това е за нея, от политическа гледна точка, екзистенциален въпрос. Докато установяването на по-пълен контрол върху партийните структури е само съпътстващ процес.

Ако иска да бъде национален лидер, голямото ѝ съревнование трябва да си остане с министър-председателя. Напусне ли този ринг, може да не успее никога повече да се качи на него. А натам я тласкат множество фактори. Наистина изглежда, че ако Нинова запази досегашното си поведение, тя се изправя едновременно срещу обществените ни настроения и политическите закономерности. Но това е измамна констатация. В основата на политическото статукво стои голямата неприязън към ГЕРБ. И който може да се възползва от този ресурс, той ще ползва един огромен политически капитал. И обикновените избиратели, дори предубедените към БСП, ще оценят едно смело поведение, което е в синхрон със собствените им настроения.

Това че досега социалистите не съумяват да се възползват от обществените нагласи, далеч не означава, че трябва сами да се свият в черупката си. В момента те са опозицията в България и ако някой иска да заеме тяхното място, трябва да го направи открито, а не като ги измами.

Завършилите избори поставиха България в нова политическа ситуация. Само на проправителствените анализатори се струва, че те задават един дълъг хоризонт на стабилност. Нищо подобно. Те само занулиха резултата от досегашното противоборство между власт и опозиция и отвориха нов кръг на съревнованието. Преминаването през който ще се превърне в тест за политическата им приспособимост, а оттук и самата им жизнеспособност. Която ще си проличи още на задаващите се местни избори.


Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар