Става въпрос за всичко останало, освен, уви, за кино...Американска петиция протестира срещу Почетната палма, която трябва да бъде връчена в Кан на Ален Делон.
Става въпрос за всичко останало, освен, уви, за кино. За екзекуция без процес, като по времето на най-мрачния сталинизъм.
Дава се само на звезди. Ален Делон е една от тях и повече от петдесет години неговите мълниеносни появи на филмовия фестивал в Кан често са пораждали полемика. Никога награждаван на “Кроазет”, със сигурност на 83 години той заслужава тази Почетна палма, която вече бе връчена през 2011 г. на приятеля му Жан-Пол Белмондо. Актьорът няма само приятели в занаята си във Франция, но този път атаката идва от САЩ и милициите на политическата коректност, които нахлуха в Холивуд и чието невероятно вредно влияние върху артистичния живот можем да измерим днес.
Ако само петицията споменаваше актьора, неговата филмография, таланта му, който в края на краищата може да се обсъжда. След “Басейнът” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.) и най-вече прекрасния “Господин Клайн” (1976 г.), на Джоузеф Лоузи, списъкът с филмите, в които е играл Делон през втората половина от кариерата си, има много неудачи, в които актьорът е само смехотворна карикатура на самия себе си.
За да се оспори Почетната палма, която трябва да му бъде връчена в Кан, щеше да бъде достатъчно да се абстрахираме от шедьоври като “Под яркото слънце”, “Роко и неговите братя” или “Гепардът”, да се излъчат отново няколко откъса от “Дума на ченге”, “Преход” или неописуемия “За кожата на един полицай”, режисиран от самия него, и да се зададе въпроса: наистина ли красивото лице Делон е толкова страхотен актьор?
Уви, петицията, пусната в сайта care2, която до този момент е събрала близо 19 хил. подписа, изобщо не говори за кино.
Престъплението на актьора? Че е говорил “расистки, сексистки, хомофобски” думи…
Изровени са и наистина произнесени от Делон фрази за жените или гей двойките, думи, които със сигурност могат да се сметнат за глупави, не много симпатични, много спорни, но които са изречени в една правова държава, в която има свобода на словото. Между другото, думи, произнесени от човека, който играе великолепния Танкреди в “Гепардът”, филм на неговия приятел и ментор Лукино Висконти, който никога не е криел хомосексуалността си…
Актьорът е упрекнат също за “домашно насилие”, в което няколко пъти публично го обвиниха синовете му, Ален Фабиен и Антъни Делон. Имало ли е някога подадена жалба, досие, процес? Изобщо, но какво значение има?
Ужасният лов на вещици в света на киното, който практикуват новите лиги на добродетелността, няма нищо с истинската справедливост, която се раздава в съда.
В един много хубав текст, публикуван в "Поан" през 2018 г., дистрибуторът на филмите на Уди Алън във Франция, Стефан Селерие, се възмущаваше от медийната екзекуция, на която стана жертва режисьорът, изчистен все пак от американското правосъдие по обвиненията в педофилия, отправени срещу него. По онова време няколко актьори, като Ребека Хил и Тимъти Шаламе, се наредиха от страната на обвинителната шайка, “съжалявайки” официално, че са работили с него. Днес Amazon прекрати договора си за производство с гениалния режисьор на “Ани Хол” и Уди Алън вече е парий в Холивуд, не намира нито едно американско издателство за автобиографичния си проект.
Добре дошли в новия свят… Свят, в който още преди заключенията на разследването за действията на актьора Кевин Спейси, обвинен в сексуална агресия, излизането на филма му по “Нетфликс” бе отменено и той просто бе изтрит от друг филм на Ридли Скот: екзекуция без процес, като по времето на най-мрачния сталинизъм.
Свят, в който книги като “Лолита” на Владимир Набоков или “Американски психар” на Брет Ийстън Елис, нямат никакъв шанс да бъдат публикувани. “Заради един туит можете да си загубите работата”, оплака се неотдавна Елис на страниците на "Поан". “И в обществото, което се заражда, ще бъде много трудно за творците и като цяло за всички онези, чиято работа е да се изразяват. Защото това общество не се интересува от творците и от това, което искат да изразят: всичко, което е важно сега, е потенциалната болка, която една група може да изпита, ако й кажат нещо, което не може да се казва”…
Дори “Игра на тронове” не успя да избяга от опростенческия морализаторски валяк, защитаван от прословутите “Воини на социалната справедливост (Social Justice Warrior), които са особено кръвожадни в Мрежата и прекарват всяка творба през ситото на нейното съответствие с “доброто”, разбирано като отношение към жените и малцинствата.
Така в “Холивуд рипортър” журналистката Морийн Райън упреква сценаристите на “Игра на тронове”, че са бели, мъже и хетеросексуални - непоносим троен недостатък, довел според нея до това, че жените - “особено цветнокожите”, уточнява тя - са представени зле в сериала… Сякаш сънуваме.
“Фестивалът в Кан се е заел да защитава многообразието”, туитна още преди началото на петицията срещу Делон Мелиса Силвърщайн, основателка на организацията “Жени и Холивуд”. На което Тиери Фремо, директорът на фестивала, закачливо отговори, че ако Ален Делон наистина е изразил мнения, които той лично не споделя, това, което ще му връчат, все пак “не е Нобелова награда за мир”…
Може би в Кан ще се опитат да устоят на този кошмар и, в крайна сметка, да говорят за кино?
“Поан”, превод: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар