Лято

Лято

21 май 2019 г.

Най-напред пчелите...

Най-после един клетник им го каза: „Ще живеем като по турско“.

По Би Ти Ви /репортер Маргарита Стефанова/ представиха едно свидетелство, направо за Историята – без лигавенето на разни спецове, прислужници на Властта.

Младо семейство пчелари, три години се бъхти, взема заеми, кандидатства за европейска програма – и тъкмо тогава някакъв едър арендатор пръска с пестициди и избива пчелното им стопанство.

И момчето – едно красиво българче, каза: „Няма какво друго да правим, освен да бягаме в планините, да живеем там като по турско“.

Каза го сега, в 2019 година, а някои измамници твърдят – пак сега, че е нямало турско робство.

Три години голямото им дете не е ходило на почивка, имат още едно – по-малко, а сега остават – сред мъртвите пчели – на 540 лева детски надбавки.

Вижте колко истини съдържа тази миниатюра, произведена в БГ.

За кого са европейските програми, всъщност?

Ако ти не защитиш малкия интерес на този скромен пчелар наравно с интереса на арендатора, нищо не правиш;

изобщо не го приближаваш до Европа – щом ти казва, че като по турско трябва да бяга в гори тилилейски, понеже един пчелин не може да гледа спокойно.

Друг каза в същия репортаж: „След пчелите ще дойде ред на хората!“

О, драги, този ред отдавна е дошъл.

Това е едно отхвърлено, изоставено, поругано семейство – и нищо не може да го убеди, че някой тук, а и в Европа, прави нещо за тях.

Отнемат им дори милостинята, а те чакат справедливост.

Станахме страна с две враждуващи общности – богати и бедни.

Един от арендаторите направо се подигра на бедняците – да си направели система за уведомяване, та той да има възможност да ги уведомява – с имейли – когато тръгне да пръска/трепи пчелите.

Сякаш бедняците ще бъдат по-щастливи от въпросните уведомления.

Всъщност, никой не си направи труда да уведоми Народа, че една част от него вече са я изоставили необратимо.

Пропуснаха и тази милост – но не е от срам, а от безразличие.

Написах тия дни няколко думи за ония, които се мазнят на „турското робство“ – било метафора и прочее мерзости.

Дали не го правят, извън всичко друго, и за да поеме Народа по-безболезнено днешните си горчилки – а така пътьом да олижат за пореден път чорбаджиите си?

Един приятел, от най-мъдрите коментатори във Фейсбук, ми напомни за фабриката на Добри Фабрикаджията в родния ни Сливен – е, да, предприемчиви хора винаги е имало, то и днес ги има, само дето това не пречи на мнозинството да се чувства като роби.

Обаче ние, като деца, щом видехме цигулката на Добри Чинтулов, изложена в сливенската мъжка гимназия – това беше една магическа гледка, и се сещахме за „Вятър ечи, Балкан стене“…

И на кого да вярваме сега – на днешните фалшивци или на Чинтулов – или, за общ наш срам, на младия пчелар?

И знае ли някой, колко вида робство има днес – това, че сме лидери в най-позорните класации не е ли робство?

И пак има богати хора, новите „възрожденци“ – които „възродиха“ безсрамното забогатяване, краденето до дупка.

В това отношение надминаха дори кърджалиите, от всичко се краде, от всичко и до шушка, тъпанари без въображение – вижте им „къщите за гости“, тази пък глупост ни доубеждава, че ще мирясат едва тогава, когато превърнат Народа в нежелан гост в собствената му страна.

Бягайте в планините, поне да не ви е гнус от тия.

Един пък се опитал да лети с балон тия дни – и се заклещил в планината, ни напред, ни назад, хората се разтревожили и тръгнали да го спасяват.

А той вика: „Нищо извънредно не е станало“.

Прав е – тя държавата се е заклещила цялата, те тръгнали да спасяват един главанак.

Не ви ли се струва, че върви акция за спасяването на главанаците – засега поединично.

На някои изобщо не им минава през ума, че националната сигурност не се крепи на една ограда срещу бежанците, която всеки може да прескочи. Национална сигурност минава през родовата памет, през родовата чест, накрая през Истините на Историята.

Ако ги оставите да загният, накрая ще си имате работа с едно население, готово да бяга в планините.

Ако искате един разумен Народ със съхранена памет, не го оставяйте да се гаврят с него новите еничари и новият башибозук.

Защо, примерно, не привикахте циганското Мешере, когато някакви хулигани се гавреха с българските светини?

Пчеларят-българин под бомбите от пестициди – сякаш е попаднал в джунглата по време на Виетнамската война, насилниците на светини – омилостивени.

Националната сигурност минава през наказанието на онзи наглец, който се гаври с портрет на Апостола – не през налудните теории за хибридни атаки.

Ние сме отворена книга, скучна и банална – там националната сигурност е разписана с банални анекдоти.

Защитата на „свещената“ ни територия, уж невидяла и непомирисала робство? Представете си, минава за десетина секунди над България един турски Ф-16 – реален, сетне се връща обратно, и ние какво – продължаваме да се готвим/репетираме за военния парад.

Чуждия шпионаж? Хайде, да не се разплачем от умиление.

Навремето Сталин не вярваше на Зорге, понеже той много киснел по баровете.

Елате да ги видите сега, как днешните зоргета обикалят край посолствата заради едно евтино уиски и да ги припознаят като свои.

Националната сигурност е друго: да устоиш темелите на Българското.

Тя, в крайна сметка, минава и през отношението към клетия пчелар, тоест – през уважението към всеки обикновен човек.

Минава и през себеуважението.

Колко обаче се уважава един човек, който е готов на всичко за няколко квадратни метра повече – макар че, както ни успокояваше Пиер Данинос, каквото и да правим, няма как да се измъкнем от перспективата на двата квадратни метра, онези.

Впрочем, спите ли спокойно, когато имате военен министър, който води битка за тераси – нали ви е ясно, как ще купува самолети.

Дайте му един фалшив паспорт – от онези от Агенцията за българите, та да е по-спокоен.

Всичко вече е в ръцете на недонаправени хора и така, изглежда, ще бъде.

Майкопродавството се нуждае от специално министерство – с отдел за турското робство, което било метафора, с отдел за обругаване на литературното наследство и пр.

Не чуха пчеларя, за такива нямат време, обаче са царе на големите лафове. И на голямото местене – Караянчева, например, премести Пекин от Китай във Виетнам.

Може да й дадат по съвместителство и едно министерство – на местенето.

Тия дни се изсили и каза: „България се променя“.

Но не уточни, коя точно България се променя – тази на Пчеларя със сигурност си дреме на място.

Отишла на откриването на една фабрика в Пловдив и се сетила за промяната.

Но както има второкачествени храни за променена България, така има и второкачествена ангария.

Не е лошо да научим – покрай Караянчева, каква заплата ще получава един български работник в новооткритата фабрика, в сравнение с един германец в подобна фабрика.

Живеем във времена на безцеремонни лъжци.

Един Тафров се е засилил да става евродепутат, не се насити да клечи в чужбина.

Тия дни вбеси паметливите хора – един изчезващ вид у нас.

Особено бе гневен Богомил Бонев, понеже Тафров за пореден път демонстрира клептоманската природа на лъже-десните.

Вижте сега, Костов му казал да действа и нашият херой събудил посреднощ Жак Делор, тогавашният шеф на Еврокомисията, и го убедил да паднат визите за Европа.

Хак са ви тия типове, нали и досега медийно ги обгрижвате.

Гневен беше и Георги Милков от „24 часа“. Обаче човек се сеща, как в този солиден вестник и досега дундуркат Плевнелиев в специален куфьоз – същият Плевнелиев, който хвалеше Тафров пред тогавашния шеф на ООН: бил доказан антикомунист!

Тази клета душа, която се препитаваше кротко в „АБВ“, чудесният вестник на Филип Панайотов. Така се изграждат лъжите у нас.

И Бойко се обади: разказа как Тафров му се мазнел, за да го остави посланик. Време му е за книгата „Как се отъркваха в крачолите ми“.

Ще бъде по-интересно свидетелства от това на Караянчева за променена България.

Как ще я промениш с такива шарлатани. Никак.

Пак тия дни стана ясно, че у нас е констатирана най-ниската продължителност на живота в ЕС – не е никак изненадващо, след като имаме най-висока смъртност в редица отношения.

Но този факт е излишно да се съобщава – онези, които си мрат, си го знаят. А ония, които трябва да го чуят, изобщо няма да му обърнат внимание, нищо от този род няма достъп до главите им, нищо.

Дори да спрат изведнъж излъчването на новините и две минути да вият сирени в чест на новия успех на променена България – и това няма да ги стресне.



Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар