Лято

Лято

31 май 2019 г.

Дребният шрифт във висшето образование

С изграждането на пазарна икономика у нас държавата в началото абдикира от много социални сфери, а после под лозунга на самоиздръжката пусна търгашите в храма.
 
Болници, детски градини и университети минаха доброзорно или частично на самофинансиране.

Всичко се превърна в бизнес. В университетите се използва смесено финансиране от такси и от държавна субсидия, а отделно те си докарват и от наеми и други дейности. За състоянието на нещата говори и проблемът със задължителните университетски практики, които бъркат в джоба на студентите. Заложени били по учебен план, те трябва да бъдат финансирани от възпитаниците на ВУЗ-овете, тъй като бюджетите им не ги покривали. Така отговарят от някои вузове. От администрацията на други става ясно, че преди 10 години учещите са били подпомагани с пари, но вече нямало такава практика и бедните студенти бъркат дълбоко в джоба си, за да плащат за практиката си по пътя към заветната диплома. 


В други вузове им отпускат пари, но мижави суми, колкото да им замажат очите. Цялата тази практика намирисва на непрофесионализъм и лоша организация от страна на вузовете. Ако това е така, то не е трудно да си обясним и незавидните места, които заемаме в академичните класации.

Ами държавата държи и хляба, и ножа. Хубаво е да има много висшисти, но не е нужно да се субсидират такива университети, които не дават добър продукт за икономиката, защото в момента добрите ни вузове сериозно подпомагат развитите европейски страни с мигриращи кадри.

Повечето от ректорите сега сигурно си казват, ама, дреме ми къде ще ходят да учат, едно е сигурно, всички няма да заминат в чужбина. Всички знаем, че ако тръгнат да затварят някой вуз, отново ще започнат вопли как областта загивала без този вуз, как той давал животец на залинелия градец. Тази родна практика обаче не води до дългосрочен успех, защото конкуренцията при вузовете трябва да бъде водеща иначе развитие няма. Така че предложеният механизъм, по който държавата да може да закрива университети, предлаган от образователното министерство, трябва да бъде приложен. Предвиждат се промени в Закона за висшето образование, според които университетът ще бъде закриван, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от държавната Национална агенция за оценяване и акредитация. Мярката е насочена срещу вузове, които не дават добро качество на образованието. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална скала. 


Това е необходима мярка, защото в момента я караме по инерция от миналото, а нещата във висшето образование и в професиите се променят с всеки месец и ако не се вземат адекватни мерки скоро университетите няма да бъдат в ТОП 1000, а в края на петцифрена класация. Така, че допълнителните плащания са само част от дребния шрифт и скритите условия в нашето висше образование, които трябва да бъдат премахнати, защото са удобни само на малък кръг от хора.


Тодор Господинов, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар