Лято

Лято

26 май 2019 г.

Проф. Андрей Пантев: Най-голямата опасност за ЕС в момента е неговата бюрократизация

"Неравенството винаги е пораждало насилие. И тези, които са били потискани и измъчвани, накрая също проявяват жестокост към своите потисници."
 
– Проф. Пантев, някога написахте „Защо две Америки“? Ако направим „исторически паралели“, можем ли сега да зададем въпроса „Защо две Европи“?

– Можем да говорим дори за повече от две Европи. Европа е много фрагментирана и това си проличава дори от речта на всеки балканец, казващ, че „тръгва към Европа“, макар той да е в Европа. По подобен начин един мексиканец заявява „Тръгвам към Америка“, макар Мексико да е класическа американска страна.

Истината е, че има много социални контрасти, поради което не можем да говорим само за „две Европи“.

Впрочем, за „две Европи“ най-напред говори не Маркс, а Дизраели, в своя роман „Сибилла, или Две нации“. Именно той казва, че на социално ниво различията са много по-големи, отколкото на национално.

– Тогава заявихте, че „двете Европи“ са създали „двете Америки“. Сега как е? Днешните „две Америки“ ли правят днешните „две Европи“?

– Да, все още има страхотна разлика между Северна Америка, създадена най-вече от Англия, Франция, а по късно от Ирландия и Германия, и Южна Америка, създадена основно от Испания и Португалия.

Социалните разлики между двете части на Америка са огромни. Без да е образец на равенство, можем да кажем, че Северна Америка е създадена в по-голяма степен от равни и свободни хора. Южна Америка обаче е създадена от феодални по това време империи – Испанската и Португалската. Още оттам тръгва генезисът на разликата.

Ако говорим в сегашно време, любопитен факт е, че едната Америка, Южната, е много по-склонна да работи със Северна Америка, а не със своите етнически и исторически прародини в Европа. Това е особено видно при диктатурите в южния континент.

– В навечерието сме на поредните европейски избори и на поредния ни скромен опит на избиратели да си „въобразим“ Европа. В тази днешна „въображаема Европа“ има ли личности? Такива като Александър Ледрю-Лорен (
френски политик от 19 век.), които да кажат: „Аз съм техният лидер, затова трябва да ги следвам“.

– Александър Ледрю-Лорен е имал предвид една драстична промяна в европейската история, в която лидерите трябва да се съобразяват със своите избиратели.

Днес тържествува демагогията. Всички говорят за Европейски съюз, въпреки огромната разлика между неговите членове. Възможно ли е въобще да сравним Германия и Франция с България или Румъния?

Представата за обединена единна Европа е изцяло бюрократична. Сигурен съм, че в този си формат след 10 години Европейският съюз няма да съществува.

– И тъй като ни предстоят избори за политическа Европа… Какъв е изборът на европейския гражданин – избор между идеологии или интереси, между партии или личности, между политика или икономика?

– Идеологии няма, защото всички признават пазарната икономика, всички признават либералната демокрация… Можем да говорим единствено за имитация на онзи европеизъм, който бе създаден още по времето на Карл Велики.

Най-голямата опасност за ЕС в момента е неговата бюрократизация. Има и друг проблем. Защо един българин трябва да гласува за бъдещ евродепутат, който ще получава 15 000 евро, докато той в най-добрият случай ще получава 1000? Това води до безразличие, завист и озлобление. Социалните неравенства в Европа най-добре се възпроизвеждат от разликите между европейския и българския парламент, колкото и критично да се отнасяме към последния.

– Споменахте демокрация, възможно ли е да има демокрация, щом няма сблъсък на различни идеи и идеологии?

– Демокрацията е утопия. Управлението никога няма да е всеобщо управление по всеобщо съгласие. Демокрацията постулира, че народът е източник на властта, но и че мнозинството управлява. Но как се излъчва мнозинството. И автентично ли е това излъчване, щом говорим за фалшификации, манипулации и прочее намеси.

– Не Ви ли изглежда Европейският парламент като една голяма „къща за гости“, в която не е много ясно по коя програма са избрани „апартаментите“ на домакините?

– Е, само това ли е? Защо срутваме циганските колиби, а оставяме тези „къщи за гости“ и „апартаменти“? Не е ли това по-важният въпрос. Кое е по-незаконно?

Фарисейско е да преследваме по-слабите, докато оставяме по-силните, а и по-вредните. Историята е показала, че това фарисейство накрая се заплаща с кръв. Дано не се случи отново.

Но в случая проблемът не е локален, а глобален. Неравенството винаги е пораждало насилие. И тези, които са били потискани и измъчвани, накрая също проявяват жестокост към своите потисници.

– Понятия за „ляво“ и „дясно“ се събраха в либерализма и от тях започнаха да се появяват други – като десния популизъм. Като че ли наблюдаваме „първичния бульон“ на някакъв нов политически хибрид от национализъм, консерватизъм и популизъм? Някои даже говорят за възможен… фашизъм и се позовават на историята.

– Няма историческо ляво и дясно днес. Няма исторически фашизъм, както няма и исторически комунизъм. Но това, което се опитват да направят днес, твърдейки че неравенството е естествено състояние, че всеки заслужава сам съдбата си, че всеки беден е мързелив – това създава много големи разлики и предпоставки за жестокост.

Когато избухва Френската революция, се проявяват големи жестокости, но никой не говори за първичната жестокост, породила втората.

– Всъщност днешната европейска криза резултат на какво е?

– На идеята, че може да има Европа само по канцеларски начин.

– Как виждате бъдещето на ЕС?

– Виждам го като срутване, но не веднага.

– И за да завършим темата за европейските избори, какви са шансовете на традиционните социалдемократически, християндемократически и либерални партии?

– Не съм специалист и не искам да давам прогнози. Но мога да заявя, че и трите формации са фарисейски и йезуитски. Те имитират загриженост, а разликите в същността им е пренебрежителна.


24may.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар