Есен

Есен

10 юни 2019 г.

Ода за кафето

Ароматната напитка е полезна не само за здравето, но и за социалния живот
 
Добри новини за любителите на кафето бяха огласени преди десетина дни във Великобритания. 

Проучване, финансирано частично от Британската фондация за сърдечни заболявания и осъществено от изследователи от лондонския университет Queen Mary, установява, че вероятността консумацията  примерно на 25 чаши от напитката дневно да предизвикат артериален спазъм, е равна на онази при нулев прием на кафе.

Това със сигурност е страхотна новина на фона на огромния брой на проучванията  на страничните ефекти от приема на втората по популярност напитка в света  върху човешкия организъм. Оказва се, че тя  не предизвиква рак, неволно изпускане на урина, чупливи кости, обезводняване, камъни в жлъчката, увреждания на черния дроб, деменция и дори стомашни язви, както се подозираше навремето заради повишената му киселинност.

В действителност, повечето от последните проучвания отбелязват ползата му за човешкото здраве. Вече се смята, че пиенето на кафе предпазва от болестта на Паркинсон, от заболявания на черния дроб и от диабет тип две. Освен това има данни, че то подобрява усвояването на знания, намалява риска от депресия и дори предотвратява или забавя развитието на Алцхеймер.

Кофеинът блокира ефектите от аденозина - химикал, който кара човек да се чувства уморен. И същевременно "натиска спусъка" на адреналина, поддържащ хората в бодро и "борбено" състояние. Тези свойства на напитката могат да затруднят заспиването, да учестят сърдечния ритъм и да засилят безпокойството, но въпросните странични ефекти изчезват след изхвърлянето на кофеина от тялото. Всъщност много по-опасни от кафето са млякото, сметаната и захарта, които хората прибавят в него. Ако се консумира черно, то дори би могло да се определи като своеобразен медикамент. Последното проучване показва, че кофеинът стимулира митохондриите (бел. ред. - източници на химична енергия за клетките), което повишава функционалния капацитет на клетките, обвиващи кръвоносните съдове. А това въздейства  отлично на организма и нищо чудно хората да започнат да го приемат като аспирина - с всичките му положителни и отрицателни ефекти.

Кафенетата и магазинчетата за кафе са навлезли в Европа от мюсюлманския свят през ХVІІ век, пренесени от търговците от  Малта и Венеция. Първото кафене в Лондон е отворено през 1652-а от служител-грък на Levant Company, която търгувала с Отоманската империя. До 1700 година в града вече имало около 550 кафенета - доста по-голям брой на човек от населението в сравнение с днешния. Те били "разсадници" на Просвещението (бел. ред. - философско движение, обхващащо периода от края на ХVІІ до началото на ХІХ век), където общителността и жизнеността, създавани от ароматната напитка, окуражавали навлизането на нови идеи: застраховане, брокерски услуги, вестници, политически партии. Достъп до тях можел да получи всеки, платил едно пени за чаша кафе.

Ароматната напитка е полезна не само за здравето, но и за социалния живот. Нищо чудно, че скандинавците - вечните шампиони на маса индекси за здраве, благосъстояние и демокрация - оглавяват и световната класация за консумация на кафе на човек от населението.


Цветанка Славова, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар