Живеем в епоха на войнстващо зло

Да се лишим от възприемчивост към чуждата неискреност: да имаме слух за лъжата, интуиция за злото, съвестна впечатлителност...
 
Ние живеем в епоха на войнстващо зло.

Нашата най-голяма беда е, че нямаме сетива мигновено да го разпознаем и фиксираме.

В резултат на това правим периодично едни и същи грешки и се лутаме.

Само изглежда, че гледаме.

В действителност не виждаме.

Не вярваме на своите очи.

Не виждаме зад декорите.

Не проумяваме ходовете на задкулисието.

Агресивното зло познава отлично нашата слепота и безпомощност.

Перфекционира постоянно своята изкусна маскировъчна техника.

Играе ролята на вълка от детската приказка.

Говори с „тънко гласче“: „Вашата майка е дошла и млечице е донесла“.

А ние като наивни и почти глуповати „козленца“ отваряме широко вратата на своя дом.

В много от българите живее все още детската наивност, наивното допускане, че ако някой или някоя говори нещо, то и го мисли наистина.

Ако обещава нещо, то желае да изпълни обещаното.

Ако разказва за своето минало, то не лъже.

Ако предлага „планове“, то се отнася сериозно към тях и мисли да ги изпълнява.

Ние като малки деца съдим за вътрешното по външното: по думите, по дрехите, по статии във вестниците и сайтовете, особено по обещания и поети ангажименти, по лични комплименти и по дребни подаръци.

Думите без дела не тежат.

Всеки един от нас си има минало, състоящо се от постъпки, които е извършил.

Някои, които са публично достояние, а други извършени тайно, задкулисно.

Това минало не можеш да го свалиш както змията сменя своята кожа.

То остава в човека и се върти и превърта в него.

И се носи цял живот.

То звучи в интонациите на неговия глас.

То проблясква в неговата аргументация.

То свети в неговия поглед.

То го разкрива.

Понякога човек се издава от един поглед, една дума, една постановка на въпроса.

Нашата епоха е богата с отвратителния опит на лъжата и лицемерието.

Ако искаме да оцелеем трябва да ги отличаваме мигновено.

Най-глупаво е да се вярва на обещания.

Необходимо е зорко око за човешкия фалш и измама.

Да се лишим от възприемчивост към чуждата неискреност: да имаме слух за лъжата, интуиция за злото, съвестна впечатлителност.

Ако не притежаваме изброеното ще бъдем измамени за пореден път като глупави гугутки, изловени като наивни зайци, размазани като мухи на стъклото.

Ако по-горният текст навежда Вашите мисли към определени публични персони, то да знаете, че най-вероятно сте направили крачка в правилна посока!

Желая Ви искрено успех по този път...

Боян Чуков