На 15 февруари 1991 г. в красивото хълмисто градче Вишеград, Унгария, на завоя на Дунава, легендите Вацслав Хавел - президент на Чехословакия, Лех Валенса - президент на Полша и унгарският премиер Йожеф Антал основават Вишеградската тройка /триъгълник/.
След разпадането на Чехословакия тя става - Вишеградска четворка. Подписите се полагат много символично - в замъка, където през 1339 г. кралете на тези страни договарят нов търговски път помежду си.
Едва ли тези големи политици, чиято идея е била приобщаване на държавите в европейската общност и общо отстояване на интересите им, са мислили, че 30 години по-късно Вишеградската четворка ще е такъв фактор в обществено-политическия живот на Стария континент. Но това е факт.
Какво обединява Вишеградците?
С прости думи - желанието за национален суверенитет, национална идентичност, християнство, традиционен брак. И, разбира се, национално самочувствие. Никоя от тези страни не е по-малко европейска, от която и да е Западна демокрация. Нито като красота, нито като атракция - градове като Будапеща, Прага, Краков и Братислава не отстъпват на западноевропейските. За Вишеградците членството в ЕС не е служебна бележка за европейска принадлежност.
Вишеградската четворка се сплоти особено много след есента на 2015 г., когато започна мигрантската криза - незаконното преминаване на границите на десетки европейски държави от над 1 милион ислямистки нашественици. Орбан светкавично издигна ограда, която бе атакувана, включително и граничната полиция, от няколкостотин бойци-ислямисти. Атаката бе отблъсната. На границата освен 12 000 унгарски войници и полицаи дойдоха и чешки, словашки и полски. Поляците пратиха и хеликоптер.
Тези държави категорично се противопоставиха на квотното разпределение, което Европейската комисия искаше да наложи. Подобно на комунистите, които изселваха, брюкселските бюрократи заселваха канените от Меркел мигранти в останалите страни, въпреки тяхното нежелание. Известна е репликата на чешкия президент Земън към Меркел: „Госпожо, Вие ги каните на обяд, а ги пращате при комшиите“. Както и думите на Виктор Орбан: „Унгария е нашият дом и с кого ще живеем в него решаваме ние“. „Ако водя политиката на канцлерката за миграцията, ще ме уволнят от работа“. Словашкият премиер подчерта, че те ще останат християнски през януари 2018 г. на поредната среща на премиерите на тези страни.
Това е всъщност голямата разлика. Западна Европа е вече ислямстко-християнска. Да си спомним думите на Меркел: „Ислямът е вече част от Германия“. Вишеградците категорично отхвърлят възможност за ислямизация на своите страни – държат на своята етническа хомогенност и християнски ценности.
Днес V4 са пример за сигурни държави, в които няма „миграция на ножа“. Ако вземем само коленето, на което бяха подложени германски граждани в Кандел, Кемниц, Фрайбург, преди дни за пореден път във Виена, ако си спомним премазванията на християни на Коледния базар в Берлин, малтретирането на християни в Новогодишната нощ в Кьолн /12000 са само жалби/, закланият свещеник в католически грам във Франция и т.н. Косата да ти настръхне!
В Полша, Чехия, Унгария и Словакия това не може да се случи. Страните са по-бедни, но осигуряват най-важната ценност – живота и здравето на своите граждани. Западът е по-богат, но това едва ли е утеха за родителите на 15-годишната Мия от гр. Кандел, заклана навръх Коледа пред аптеката на градчето от афганистанския изверг Абдула.
При Вишеградците е изключено отказа от Коледни празници, както в някои белгийски градове, където се наричат зимни, за да не се дразнят мигрантите. А Дядо Коледа да бъде Дядо Мраз като при комунизма. В тези страни бракът е и ще бъде само между мъж и жена.
Вишеградската четворка счита ЕС за безалтернативен, но същевременно
не приема идеята за Съединени европейски щати, каквито не може да има без Централна Европа. Пледират за съюз от силни национални държави със силни правителства. Намекват за обсъждане необходима ли е въобще Европейска комисия или проблемите трябва да се решават от ръководителите на страните-членки: Европейският съвет, както и възможността за пряк избор на шефа на ЕК.
Сплотеността на V4 пролича най-ярко при евроинквизицията спрямо Унгария. В Европейския парламент бе направен циничен опит да бъде наказана страна, защото си е избрала за премиер човек, защищаваш националните интереси на родината си. Бабиш нарече това „глупост“ и на часа наложи вето, както прочее и полското правителство. От своя страна Орбан заяви на брюкселските чиновници да не се „хабят” със санкции срещу Полша, защото ще срещнат неговото вето.
Ще отбележа, че V4 не допускат продажбата на суверенитет срещу фондове. /Ето ви пари за мост на река Тиса, Дунав или Вълтава, а пък пускайте срещу това мигранти/. Не сме колониални държави, многократно напомнят вишеградските лидери. Ярък израз на това е прочутата реч на Орбан на площада пред парламента и думите му: „Унгария няма шеф!“. Между другото, икономиките на Вишеградската четворка не се нуждаят вече от еврофондове, както заяви унгарският премиер.
Икономиката на тези страни се развива в бързи темпове, а растежът е двойно по-голям от средния за ЕС. На срещата в Братислава тази година г-жа Меркел се обърна към колегите си вишеградци с думите: „Браво“. Обменът между Германия и тези страни е двойно по-голям от този на германците с Франция.
Очаква се към 2030 г. икономиката им да не отстъпва по показатели на западноевропейската. Изоставането във инфраструктурата според Орбан трябва да се навакса с договори с Китай, които са на път да се сключат.
Как функционира Вишеградската четворка?
Винаги, и до днес неформално - няма председател, канцелария, секретарки и пр. Председателства се от всяка страна на ротационен принцип.
Срещите на премиерите са особено чести, когато това се налага – пример е изборът на шефове на европейските институции. Президентите се срещат по-рядко.
Икономическото сътрудничество е изключително ползотворно. Страните създадоха и съвместна телевизия. В Унгария всяка вечер от 21.30 ч. има новини от другите страни от V4. Същото става и сутрините.
Впечатляващо е, че четворката функционира ползотворно независимо, че може премиерите да са от различни партии и политически семейства в Европейския парламент. Преди време полската премиерка Копач бе от партията на Туск, словака Фицо - върл социалист, както и чехът Соботка, а Орбан от ЕНП. Проблеми нямаше. Сега след победата на Качински от "Право и справедливост" в Полша и Бабиш в Чехия единството е пълно. Орбан, Пелегрини, Бабиш и Морявиеци са в супер отношения.
Различията
Има съществени различия, които не са пречка за взимане на общи решения по фундаменталните въпроси, които описах. Те са поне три:
- Еврото. Словакия прие еврото за национална валута, другите три страни не. Орбан вкарва в новата унгарска Конституция от 2012 г. форинта като национална парична единица /Едва ли ще доживея друго унгарско парламентарно мнозинство от 2/3, което да отмени това/. Качински победи на изборите с 50+1 с основен лозунг „Не на еврото“. Бабиш, който е много, много богат каза, че кроната си е супер.
- Косово. Словакия не признава Косово. Подобно на Румъния не иска да дава прецедент с оглед голямата унгарска общност. Другите три страни признаха Косово.
- Русия. Чехия, Унгария и Словакия активно търгуват в Русия. Полша е за по-големи санкции. Другите казаха, че я разбират.
Приятелите
Голям приятел на Виишеградската четворка в момента е Италия – правителството на Салвини в компания с Берлускони и Джорджия Мелони е много близко с Орбан и Качински. Има ос Вършава-Будапеша-Рим. Със симпатии вишеградците се ползуват от Християнсоциалния съюз, който управлява Бавария. Близки са отношенията с правителствата на Естония, донякъде с Австрия, както и с победителя на изборите в Словения – Янша.
Враговете
Макрон се опита да разедини Вишеградците, дърпайки към себе си по левите правителства в Чехия и Словакия. Но не успя. Проектът „Прогресистите“ не се състоя поради порой от жилетки - жълти и черни във Франция. Последните дори ревяха: „Франция не е на французите!”. Макрон се сви в АЛДЕ, но ги покръсти - махнаха думата “либерал” от заглавието на алианса като очевидно „мръсна”.
Истинският противник обаче е Сорос. Той бе изхвърлен от Унгария барабар с университета. Така за 30 години демокрация Виктор изгони и съветските танкове и милиардера. Опитът да бъде изкаран антисемит бе разсеян от израелския премиер Натаняху, пристигнал на часа в Будапеща. Опитът на няколко пъти за майдан във Унгария не успя. Един милион унгарци с факли излязоха по улиците с плакат: „Обичаме Орбан, защото обичаме Унгария!“.
Наскоро Сорос „разпусна“ либералната партия в Унгария – LMP. На нейно място спонсорира отгледаните от него млади „Моментус“ /”На момента”/.
Сега усилията за майдан са насочени към Бабиш. Той няма такава всенародна подкрепа като Орбан, нито 30-годишна партия като него. Кръжок от студенти, който също носи името „На момента” изкара 200 000 души. Само дето 10 дни преди това Бабиш пак спечели изборите. Характерно за соросоидите е да не признават изборните резултати. Ще повикат и ще им мине!
Вишеградците и Тръмп
„Вишеградската четворка е новият мотор на стара Европа”, заяви американският президент във Варшава. След това прие и четиримата вишеградски премиери в Белия дом, а Виктор символично в навечерието на евровота, наричайки го „мой близнак” . През септември миналата година Тръмп заяви, че Америка се отказва от глобализма и прегръща патриотизма. Изрично подчерта, че ще помага на страни, които държат за суверенитета си. И подкрепи Вишеградците.
Вишеградското вето на Вебер и Тимерманс
Четирите страни показаха червен картон на двамата кандидати от ПЕС и ЕНП. Те се различават само физически, съобщи Виктор Орбан.
След кратък обяд с Макрон постигнаха единомислие, че Европа има проблеми, които трябва да решава, а двамата шпицкандидати са част от проблема. Тимерманс бе зам.-председател на Европейската комисия, а Вебер – шеф на парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент. Не си мръднаха пръста да спрат безумния призив на Меркел: „Елате, ще се справим!”. В главите им кънти Истанбулската конвенция и Глобалният пакт на ООН за миграцията с идиотското мото: „Миграцията е източник на просперитет в Европа до 2030 г.”
Премиерите на Вишеградската четворка заявиха, че ще подкрепят кандидат за председател на ЕК, който уважава националните правителства и вкара в речника си думата „християнство“, което двама отпаднали политици не направиха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар