Лято

Лято

10 юли 2019 г.

Фалшиви новини, весел народ

Засега оставаме при демодираното схващане, че манипулацията е нещо лошо и че трябва да се вземат мерки срещу фалшивите новини...
 
Изследване на „Галъп интернешънъл“ от вчера, поставя българите на второ място отзад напред по разпознаване на фалшиви новини. 

Най-зле в това отношение се оказват японците. Близо половината от тях дори се затрудняват да отговорят на въпроса дали изобщо са срещали в живота си фалшиви новини. Вероятно нямат опит, горките.

При нас нещата са наопаки. По време на соца не се говореше за фалшиви новини, защото всички новини бяха фалшиви или с фалшиво внушение. Лафът „пише го във вестника“ бе един от честите „аргументи“ за истинност в спора. Съзнателно фалшив аргумент, но малцина се осмеляваха публично да оспорят очевидните нелепици на „Работническо дело“ и сателитите му?

Сега не всички новини са фалшиви и това сериозно обърква българина. Едни от най-тиражните вестници с постоянни супер рубрики „Сензация“, „Шок“ и „Ужас“ са свързани с медийната продукция на депутата от ДПС Делян Пеевски. Там дори семплите новини за природни явления и човешки трагедии се украсяват с небивалици, за да се харчат по-успешно. Но основната цел е покрай развлекателните фейкове да се окепазяват противниците на Пеевски с помощта на тежката артилерия на прокуратурата и както дойде.  Няма претенции поне отдалече да изглежда достоверно, не се ползват някакви перфидни способи и хитроумни замисли. Действа се дърводелски, със замах, абе направо с брадвата.

Вчера Елисавета Панова, съпруга на председателя на ВКС Лозан Панов, пръв в списъка с противниците на Пеевски, осъди „Телеграф медия“ на депутата от ДПС за публикуване на обидни и клеветнически твърдения.

Може да се добие представа за стила на пеевските издания от посочените в съдебното решение някои от квалификациите в статията срещу Панова: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“.

Издателят на вестниците „Телеграф медия“ (на Пеевски) се оправда, че не носел отговорност за статиите, защото са препечатка от електронното издание „Агенция Монитор“ (също собственост на Пеевски) и че в информационните фондове на МВР за Панова съществували данни за извършено от нея през 2004 година престъпно деяние.

Проверката на съдебния състав обаче отхвърля като неверни тези твърдения. В архивите на МВР няма „полицейска регистрация“ срещу Панова, защото срещу нея не е водено наказателно дело.

Лъжливо, елементарно, нагло. И какво от това? Многобройната публика на пеевските газети ще продължи да се подлага на доброволна манипулация. Няма начин читателите поне да не подозират, че са лъгани. Явно обаче им харесва. Има и такива перверзии.

Един автор в състояние на когнитивен дисонанс е споделил следното разсъждение по въпроса:

„Често пъти манипулацията е не само неизбежен, но и необходим елемент от комуникацията. Но това съвсем не означава, че в процеса на общуване с другите хора ние се стремим да манипулираме непрекъснато. В много случаи обаче манипулацията е единственият възможен изход в дадена ситуация и може да се окаже средство за нашето оцеляване…“

И заключава:

„Но крайно време е да се запитаме и да си дадем отговор на въпроса толкова „мръсна“ дума ли е манипулацията, че трябва непрекъснато да я „демонизираме“? Толкова страшна ли е тя, че никой да не я употребява открито, че всеки да се страхува да каже честно „да, аз манипулирам, за да постигна своята цел и в това няма нищо лошо“.

Барем да беше направил разлика в степените на манипулация и съответните цели. Ако някой иска да изглежда по-хубав, отколкото е, ползва разкрасяващи средства, един вид лека манипулацийка, доброволно приета от обществото за допустима. Но ако иска да заблуди гражданите, че им служи според правилата и закона, вече май „манипулация“ става мръсна дума. Психолозите обаче да му мислят.

Засега оставаме при демодираното схващане, че манипулацията е нещо лошо и че трябва да се вземат мерки срещу фалшивите новини.

Външното министерство на Великобритания вчера обяви, че отпуска 18 милиона паунда (над 20 млн. евро) в подкрепа свободата на словото, засилване на независими от властите медии и борба с дезинформацията и фалшивите новини в Източна Европа и Западните Балкани. Хубава инициатива малко преди Брекзита.

Къде ще отидат тези пари и как точно ще помогнат за преборването на явлението, можем само да си представим. А с какво точно се занимава регулаторът СЕМ в този ред на мисли, вече знаем.

До британската инициатива ще поставим една друга информация. Тя е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от „Клуб Z“ по Закона за достъп до обществена информация.

„Общо 58 277 214 лв. с ДДС. Това е сумата, която са получили определени телевизии и радиа от европейските програми чрез пряко договаряне с изпълнителната власт за времето от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. до юни 2019 г.“

Справката, изготвена от Министерския съвет, показва, че през годините различни електронни медии са получавали стотици хиляди левове, а някои и милиони от европейските фондове.

Така например в първия програмен период телевизията на банкера Цветан Василев – ТВ7, която вече не съществува, е получила от различни европейски програми 2 437 189 лв.

Съвсем прозрачно. Парите следват фалшивите новини, тоест послушните.

Някой може да каже, че дезинформацията, рано или късно, лъсва и истината възтържествува. Но както се казваше в оня виц – лошото чувство остава.

„Журналисти с фалшиви новини “, илюстрация от Фредерик Опер, 1894 г.
 
Рени Нешкова, Transmedia.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар