Георги Стоилов е един от най-известните български архитекти. В отлична форма е въпреки 90-те си години - роден е на 3 април 1929 година.
На 15 става най-младият партизанин у нас, с родителите му са част от Трънския отряд. Участва във войната срещу Германия. Завършва архитектура в Москва, специализира градоустройство в Париж. По негови проекти са строени много хотели, сградата на Българското национално радио, Международният младежки лагер в Приморско.
Арх. Стоилов е автор на много паметници, сред които тези на връх Бузлуджа и на Беклемето. Кмет на София (1967-1971). Бил е министър на архитектурата и благоустройството и председател на Международния съюз на архитектите. Дългогодишен президент е на Международната академия на архитектурата. Носител на орден „Стара планина“ I степен.
Преди дни американската фондация "Гети" отпусна безвъзмездно финансиране в размер на 185 000 долара за план за консервиране на паметника "Бузлуджа", който се руши от десетилетия.
- Как паметникът на Бузлуджа стигна до фондация „Гети”?
- Вероятно контакт с американците е установила арх. Дора Иванова, която се дипломира в Берлин и взема присърце съдбата на паметника. Разбира се, основна роля за събуждане на интерес към паметника изигра и фактът, че организацията „Европа Ностра” го обяви за един от 7-те най-застрашени обекта на Стария континент.
- Какво предстои оттук насетне?
- Ще бъде изготвен план за реставрация, за да се възстанови паметникът такъв, какъвто беше. След като се намериха българи, които го разрушиха, сега трябва да го възстановим. Ясно е, че тези 185 000 долара, които отпуска фондацията, за нищо няма да стигнат, дори не са достатъчни за изготвяне на целия проект. Все пак обаче и това е важен жест, който поставя начало на съживяване на монумента.
„Европа Ностра” са оценили, че трябват 7.5 милиона евро, което прави 15 млн лева. Ще стигнат и ще останат.
- Реално осъществимо ли е възстановяването на паметника?
- Напълно, ще стане дори по-лесно, отколкото да бъде построен. Трябва да направя проект за възстановка, след като се обследва сегашното състояние на монумента.
Сградата може да се възстанови за година-две. Повече време ще е нужно за мозайките във вътрешността на паметника. Ще бъдат възстановени и те, въпреки че повечето от хората, които са ги редили, ги няма. Впрочем двама от най-добрите художници, автори на мозайките, бяха от Пловдив.
Ако Законът за паметниците на културата допуска промени, бих добавил ликовете на още велики българи - хановете Аспарух, Кубрат, Крум. Исках още при строежа те да бъдат изобразени, но тогава идеологията беше на първо място.
- Защо не ценим наследството си?
- Може би защото сме българи. Излиза, че българите рушат, американците строят. Чудя се защо се стигна дотук - явно петолъчката на върха на паметника е трън в очите на критиците. Но ако я нямаше петолъчката, просто нямаше да има паметник, тъй като конкурсът, който спечелих, предвиждаше изграждане на монумент със звезда на самия връх Бузлуджа.
- Как беше построен такъв мащабен паметник навръх Балкана?
- Нищо толкова трудно нямаше, въпреки че е толкова внушителен и блестящ. Неслучайно от „Европа Ностра” го наричат шедьовър на световната архитектура. Когато се качих горе преди две години, беше пълно с народ - американци, канадци, европейци, българите бяха най-малко. Всички ми искаха автографи.
- Официално сте бил против лика на Тодор Живков върху мозайката. Как се осмелихте да се противопоставите?
- Имах самочувствие не само на архитект, но и на борец. Трима от семейството ми сме били партизани - майка ми, баща ми и аз. Не ме беше страх да кажа каквото мисля. Но въпреки всичко се наложи мнението вътре да се поставят ликовете на Живков и на дъщеря му Людмила, които сега са вандалски изчегъртани.
Помня отлично деня на откриването на монумента, въпреки че са минали близо 40 години. Стекоха се хиляди хора, там беше и бай Тошо. Не ме поздрави, вероятно ми е бил сърдит, докладвали му бяха.
- Какво трябва да е новото послание на монумента?
- Като световен паметник на времето. Този паметник не е тясно български, вътре има повече ликове и имена на чужди герои - Маркс, Енгелс, Ленин. Самото място, върхът Бузлуджа в сърцето на Балкана, е свещено за всеки българин. Това е свещена земя, където българинът се е сражавал, лял е кръв за свободата си, още по време на турското робство. Там, навръх Балкана, са загинали наши герои - Хаджи Димитър, Стефан Караджа, много други. Наш дълг е да възстановим монумента в името на националната памет.
- Как станахте партизанин едва на 15? Как оцеляхте?
- Много беше опасно, но нямах избор - след като майка ми и баща ми бяха решили да стават партизани, тръгнах с тях. И тръгнахме тримата с една двуколка към партизанската бригада на Славчо Трънски. Той ме взе в своя щаб за куриер. Участвах и в сражения, то си беше фронт. Имахме невероятен късмет - оцеляхме и тримата с майка и татко.
- Какво става с трите ви проекта за небостъргачи - за Китай, за Путин и Дворецът на мира за Израел?
- Проектите са готови. На руския президент Владимир Путин смятам да предложа безвъзмездно проект за 600-етажен небостъргач с височина 1600 метра. Не искам да ми плащат.
Очаквам среща с китайския посланик, за да му връча проекта за 500-етажна сграда с височина 1500 м. Имам още един проект - за 100-етажна сграда в София, ще дам и него на китайците да го построят за себе си, те искат да имат база. Надявам се проектът да ги заинтригува - ако го осъществят, това ще бъде най-високата сграда в Европа - цели 300 метра.
Само един от тези небостъргачи ще побира 200 хиляди души - представете си цял град като Бургас или Стара Загора само в една сграда, в която има жилища, офиси, магазини, болници.
- Живот в небостъргачи ли е бъдещето ни?
- Това е неизбежно. До 2050-2060 г. ще са нужни жилища за още 3 милиарда души. Това са хиляди десететажни блокове. А тая земя не може да издържи такава тежест. Щат не щат, хората ще разберат, че строителството неизбежно трябва да върви нагоре. Ще се обърнат към това, което правя сега. Така че и на 90 имам още много работа за вършене.
- Позволяват ли съвременните технологии толкова високи сгради да бъдат гарантирано безопасни?
- Позволяват. Засега най-високата построена сграда е 800 метра, в Саудитска Арабия в момента строят небостъргач с височина 1 километър. Моят град в небето е километър и половина, съвсем нормално. Има достатъчно здрави материали – обикновеният бетон е марка 200-300, а вече има бетон марка 1500, по-здрав от стомана. Сградите ще използват нов вид енергия - квантова, открита от българския изобретател Кирил Чуканов, който живее в САЩ. Вода няма да се черпи от земята, а ще се произвежда от въздуха, основите ще бъдат 40-50 етажа под земята.
Материали има, нужни са средства - 4-5 милиарда за един град-небостъргач. Убеден съм, че това ще стане в недалечно бъдеще.
- Днес страх ли ви е от нещо?
- Не, от нищо не ме е страх, дори от смъртта. Тя обаче не бърза да ме прибере - може би за да мога да видя някой от моите проекти за небостъргачи осъществени приживе.
Арх. Георги Стоилов
Интервю на Хенриета Георгиева, "Марица"
Няма коментари:
Публикуване на коментар