"В момента разработваме такава стратегия и до края на годината ще бъдем готови с конкретен план за действие към нея. Сега се уточнява кои са целевите пазари, къде ще сме след 5 или 10 години и кои стъпки да спазваме."
Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова в отговор на въпроса има ли държавна стратегия за привличане на чужди туристи. През 2015 г.
Четири години след това изказване Ангелкова отново обикаля безпомощно плажове и телевизионни студиа, за да обяснява колко смислени са нещата, които нейното министерство прави. Например: нова поръчка за "маркетингово проучване на деветте туристически региона" на стойност 420 хил. лв.
Истината е, че колкото и милиони да пръсне (а то пръска много), това министерство прилича на човека, който го оглавява: безпомощно, неориентирано и по-скоро пречещо, отколкото помагащо.
Туризмът е глобален пазар и се движи от геополитически и други фактори, върху които Ангелкова може да влияе, колкото може да влияе на цената на петрола.
Това, което нейното ведомство може да прави, е да работи неуморно за безупречност на продукта, с малкото регулаторни инструменти, които има и за рекламата му навън, като подбира правилно таргетите си.
Тук има два въпроса. Първият е: ако министерството върши своята работа, защо хотелиерите се оплакват, че те продават дестинацията, а не тя тях. И защо цяло едно министерство проспа експлозията на градския туризъм, който в София и Пловдив вече води повече туристи, отколкото в повечето морски дестинации.
И вторият, защо ни е в такъв случай цяло министерство, ако то има всичко на всичко две задачи и не ги изпълнява добре? За да брои шезлонгите и чадърите?
Може би отговорът се крие в промените, приети тази седмица от депутатите - министърът на туризма отново може да организира всички процедури за концесия на плажовете и контролът по тях. За да няма "пустеещи ивици", както отбеляза Ангелкова.
И пустеещи джобове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар