Зима

Зима

20 юли 2019 г.

Скандалът с изтеклите данни от НАП дойде дюшеш за правителството

Средата на лятото е възможно най-подходящият период за прокарване на непопулярни решения.
 
Управляващите залагат, че хората са се настроили на ваканционна вълна и дори несъзнателно игнорират политическите новини. Така е навсякъде, не само у нас. 

В Европа точно сега избраха крайно невзрачната госпожа Урсула за шеф на Еврокомисията, а у нас на дневен ред се разгръщат фундаментални инициативи, чиито последствия ще се чувстват поне през следващите десет години. Тук включвам решението за закупуване на изтребителите F-16, предложения план за мащабна реформа на здравноосигурителната ни система, стартиралата процедурата за избор на главен прокурор и предложението за отмяна на машинното гласуване.

Българското общество отдавна не проявява склонност към активна съпротива, но и властите у нас се опитват да притъпят пасивните му реакции. Изразяващи се в оттегляне на подкрепата към управлението и насочване на политическите предпочитания към друг политически субект - съществуващ вече или още не зародил се.

В този аспект скандалът с изтеклите данни от НАП дойде дюшеш за правителството. Чрез него то се опитва да изтика на заден план темите за изтребителите, здравеопазването, промените в изборното законодателство, за да отклони погледа ни от проблемите, които разделят власт и общество, към онези, които ги обединяват. В случая с хакерската атака, еднакво потърпевша е както държавната администрация, така и отделни граждани. На които не само може да бъде разкрито реалното имотно състояние (за което повечето хора ще се зарадват), но и в мрежата ще артикулира достатъчна информация, за да може всеки от нас да бъде измамен или вкаран в престъпна схема.

И тук държавата лесно се изниза от носенето на отговорност, заявявайки, че такива неща се случват навсякъде и в много по-големи мащаби. Особено арогантен е главния виновник - Владислав Горанов, с изказването си, че щом искаме електронно управление, трябва да свикваме с мисълта, че няма абсолютна сигурност за личните ни данни. Което може и да е истина, но не снема носенето на съдебна и политическа отговорност от тези, в чиито задължения влиза да гарантират правилното функциониране на системата. Начело с министъра, разбира се.

Но в България носенето на персонална отговорност е почти непознато явление. Да не говорим, когато става въпрос за министри. Те, горките, постоянно повтарят как са готови на мига да подадат оставка, ако им я поиска Бойко Борисов, но и през ум не им минава да го направят като личностен избор, целящ да защити собственото им достойнство.

Но освен личностната си несъстоятелност, управляващите демонстрират постоянно и професионалната си некомпетентност.

Как иначе да определим твърденията на вътрешния министър Младен Маринов, че зад хакерската атака вероятно стоят руските специални служби. Ако действията на един 20-годишен студент се възприемат от шефа на МВР като мощна чуждестранна диверсия, това означава, че той няма никакво усещане и разбиране за материята, която управлява.

А кабинетът на ГЕРБ е съвкупност от подобни персони. Начело с премиера, те си въобразяват, че дребните резултати, които постигат, имат историческо значение, а незначителните препятствия, пред които се изправят, са плод на световната конспирация. Този техен стеснен кръгозор прави управлението им с отчайващо нисък КПД. Просто защото те работят или за самите себе си, или за този над тях. Нищо повече не ги вълнува.

Показателна бе външнополитическата катастрофа на Борисов при конфликта му със сръбския външен министър Ивица Дачич.

Министър-председателят си бе помислил, че се е превърнал в ключов фактор, най-малко на Балканите, а дипломат номер 1 на Белград го „нарита“, все едно е разсилният на консулството ни в Ниш. Което бе достатъчно за Борисов да се закани гневно, че „те сега ще видят“. С което разкри, че в основата на външната ни политика стои охраната на мита за „международната значимост“ на Бойко и нищо друго.

Затова е и опасно, когато подобни хора вземат фундаментални решения. Те го правят или от гледна точка на личния си интерес, който често разбират във възможно най-материален смисъл, или за да прикрият собствената си некомпетентност и престъпни действия.

Към първата възможност можем да отнесем сделката за F-16, която по своите последици е равносилна на нова КТБ.

Към втората е предложената здравно-осигурителна реформа. След като въвеждането на пазарни елементи съсипа здравеопазването, особено в малките селища, сега пазарният фрагмент се разширява още. Което ще ограничи наличието на болнични заведения до пет-шест града в България. И за да не им се търси никаква отговорност, управляващите (и по-точно главният управляващ) ще си изберат и главен прокурор, така че да могат да се ползват от негласен съдебен имунитет за следващите седем години.

На пръв поглед е парадоксално как хора, лишени от чувство за лично достойнство и каквато и да било експертиза, съумяват вече десет години да управляват страната ни. Дори и като оставим настрана изборните им машинации, те все пак се ползват с определена подкрепа от хората. Може би именно защото осъзнават своята ограниченост, те полагат огромни грижи да доказват противното. Постоянно разработват сериозни медийни и политически операции, за да поддържат несъществуващото си реноме.

Но може би всекидневното им присъствие във властта, което постоянно размива границите между законно и незаконно, между правилно и грешно, между компетентно и волунтаристично много повече стимулира деградацията на обществото, отколкото целенасочените им стратегии. И ние с времето все повече привикваме, та дори и оправдаваме недъзите им и все по-малко сме склонни да се борим с тях. Превръщаме се в жабата, която сама позволява да бъде сварена на бавен огън.


Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар