Есен

Есен

14 юли 2019 г.

За функционалните възможности на Министерство на туризма

Със самото си създаване министерството бе лишено от възможност да създава условия за развитие на туризма...
 
Туризмът в България днес е парлив и болезнен въпрос. 

Туристическият отрасъл е болен организъм, за който държавното управление все още не може да направи диагноза. А без диагноза не може да има и правилно лечение.
 

Редовете, които изписвам днес, не са продиктувани от желание за критика, а са плод на макар и малък, но все пак опит в управлението на държавата.

През годините на социализма България създаде своя туристически продукт, който може да наречем Балкантурист. Това беше продукт, когато имаше социалистически лагер и съществуваше СИВ.

Днес няма социалистически лагер, няма СИВ, но ние искаме да си продължим с Балкантурист. Това просто е невъзможно. Министерството на туризма трябва да разбере това. Когато го разбере, може и да започне създава условия за развитие на туризма в България.

Какво предлагам на вниманието на Министерство на туризма? Предлагам им един съвсем миниатюрен анализ. Предлагам им го без обществена поръчка и заплащане.

Съвременният туризъм в България се разви, наследявайки продукта Балкантурист не само като обекти, но и като визия. Балкантурист беше изграден на основата на черноморския туризъм, който привличаше туристи от социалистическия лагер.

Но тези туристи нямаха право на избор, поради невъзможност да пътуват извън социалистическия лагер.

Днес това не е така. Днес реалностите са различни.

Днес в най-добрия случай 100-дневният черноморски сезон трябва да се конкурира с дестинации, които имат минимум 180 дни сезон. Да си мислим, че това е възможно, е проява на наивност.

Построихме хотели и ресторанти по черноморското крайбрежие, раздадохме плажовете на концесия. Но нито едно от тези действия не може да увеличи туристическия сезон. Така стои и въпросът със зимния туризъм. Инвестирахме в бетон, дограма и овехтяло мислене. Към шопската салата добавихме мексиканска, средиземноморска и т.н. А туристът ако иска мексиканска салата ще отиде в Мексико, ако иска средиземноморска ще отиде край Средиземно море.

Към всичко това трябва да се добави и изначално погрешното съдържание, с което е изпълнено Министерство на туризма.

В сегашния си вид министерството може единствено да създава регулаторни режими за туризма и то това прави. Министерство на туризма няма функционална възможност да създава условия за развитие на туризма.

Какво имам предвид като твърдя, че министерството няма функционална възможност да създава условия за развитие на туризма?

В условията на глобалния свят няма как с шопска и френска салата да привлечем туристи в България. В основата на кулинарния компонент на туристическия продукт трябва да бъдат местните храни и напитки. И колкото по-автентични са те, толкова повече туристи биха привлекли.

Може ли обаче министерство на туризма да повлияе върху развитието на производството на местни храни и напитки? Категорично не - това е отговорът на този въпрос.

За храните отговаря Министерство на земеделието, а за алкохолните напитки Министерство на икономиката.

За това на туристите в България им предлагаме плесенно сирене от Франция и вино от френския сорт грозде Кабарне.

В условията на глобалния свят туристите могат да посещават уникални природни феномени. И в България има такива. Въпросът е защо не ги посещават туристите?

Как турист да посети езерото Сребърна?

То е със статут на подържан резерват. В подържания резерват по условие няма туризъм. Кой отговаря за езерото Сребърна? Отговаря МОСВ. Отговаря и си го пази. И какво от това, че Сребърна е признат обект от световното природно наследство? Каква е връзката на Министерство на туризма с условията за развитие на туризма свързан с езерото Сребърна? Няма такава и не може да има такава.

Друг е въпросът ако Министерство на туризма може да има правото на инициатива спрямо езерото Сребърна и всеки друг природен феномен в България.

Преброени са около 4000 пещери в България. Около 10 от тях са благоустроени. И какво може да направи Министерство на туризма за благоустрояването на останалите 3990? Нищо, защото това е функционално невъзможно за министерството.

Имаме прекрасни природни територии, които са подходящи за развитие на велотуризма. Но може ли Министерство на туризма да създаде условия за създаването на велоалеи? Не, не може. И нека не се учудваме, че разрешителния режим за направа на велоалея в природна територия е същия като за строителство на автомагистрала или космически аеродрум.

Страната ни е една от най-богатите на културно историческо наследство в света. Но това не е помогнало към настоящия момент да имаме развит туристически продукт изграден на тази основа. Кой е стопанинът на културно историческото наследство в България?

Прибързано някой ще кажат, че това е Министерство на културата. Аз обаче си мисля, че то е само пазач, но не и истински стопанин. А Министерството на туризма дори и пазач не е на това наследство. Как тогава културното наследство да бъде туристически продукт?

Да погледнем изискванията за директори на исторически музеи, където се съхранява по-голямата част от това наследство. Те могат да бъдат само специалисти от областта на историята. Дори най-добрият специалист по развитие на културно исторически туризъм да дойде в България и да иска да управлява един археологически музей и да го превърне в световен туристически център, то това е невъзможно, ако той не е завършил история. И как Министерство на туризма да развива културно исторически туризъм тогава?

Ако се погледнат разходваните държавни средства за Перперикон например човек ще остане с впечатлението, че това е най-значимият паметник на културата в българските земи. А той далеч не е такъв и дори не е Перперикон, а Перперек.

Ако държавата бе вложила същите средства във Варненското златно съкровище, то тогава Варна можеше да се превърне в Меката на златарството и всеки един златар от света щеше да дойде и да се поклони. В този смисъл приходите от Варненското златно съкровище навярно ще бъдат колкото от 300 Перперикона. А за рекламата на България като туристическа дестинация Варненското златно съкровище може да има ролята на 1000 Перперикона. Но отново се връщаме до функционалната възможност на Министерство на туризма да влияе върху условията за превръщане на културното наследство в туристически продукт – такава като се казва по закон няма.

Може ли Министерство на туризма да създаде условия за развитие на Дунавския туризъм?

Седем министерства разглеждат и „пазят“река Дунав, най-вече като граница. Министерство на туризма не е сред тези седем министерства. Е, как да има Дунавски туризъм в България?

Примерите могат да продължат. Но ще приключа с тях. Ще се върна към основния въпрос – функционалните възможности на Министерство на туризма за създаване на условия за неговото развитие. Практически няма такива.

Ето това трябва да се промени. Тогава може да се създаде туристически продукт, който отговаря на времето, в което живеем. И в такъв случай Министерството на туризма няма да се занимава с концесии на плажове, а би спомогнало например за строителството на яхтени пристанища. Защото за яхтените пристанища сезонът може да бъде почти цяла година, а не 100 дни. И т.н.

Ако функционалните възможности на Министерство на туризма не се променят, то каквито и стратегии да се изготвят ще е загубено време, а законът за туризма отново ще се отнася само до административните регулации, но не и за неговото развитие.

Накрая ще завърша с размишление върху туристическото лого на България. Това лого е направено като административен продукт, но не и като продукт имащ връзка с действителността. Само чиновник може да не се съобрази с факта, че последното нещо, което турист може да види в България са розите. Ако чиновниците от Министерство на туризма преброят розите, които ще видят обикаляйки цялата страна ще останат изненадани, че те са по-малко от чиновниците в самото министерство.

Министерство на туризма беше създадено по настояване на туристическия бранш. Но то бе създадено като орган за администриране на туризма. Със самото си създаване министерството бе лишено от възможност да създава условия за развитие на туризма.

Време е това да се промени.

Ако не се промени съдържанието на министерството, то чиновниците в него ще запълват работното си време не със създаване на условия за развитие на туризма, а със създаване на нови регулаторни режими.

А наблюдавайки ни турци, гърци и хървати ще ни благославят за нашето невежество. 


Петко Добрев, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар