Почти дискретното посещение на унгарския външен министър Петер Сиярто при държавния глава Румен Радев буди въпроси и може да подсказва бъдещите му политически планове.
Сякаш Сиярто беше в ролята на вестоносец — седмица след срещата на унгарския премиер Виктор Орбан с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон. Сиярто не се срещна със своя колега Георг Георгиев или с други членове на правителството. Тази визита е рядък дипломатически жест между държави като Унгария и България (да не бъркаме унгареца с американския държавен секретар или с руския първи дипломат, които често се срещат с президенти).
След срещата посланието и на двамата беше, че трябва да продължат усилията за постигане на мир в Украйна, защото този конфликт не може да се реши на бойното поле. Сиярто подчерта пред унгарски медии, че нито едно евро на европейските данъкоплатци не трябва да отива за тази война. И двамата се обявиха за засилване на оста за мир чрез дипломация. Тази риторика на разговора му с Радев е в пълна противоположност на действията на българското правителство. Очевидно Унгария си търси съюзници в България и Бойко Борисов не е сред тях (той често се хвалеше с близостта си с унгарския премиер Виктор Орбан).
Новината за Петер Сиярто мина в стила на сервизна информация. Медии, близки до лидера на ДПС-НН Делян Пеевски, разпространиха версия, че Радев преговаря за продажбата на бургаската рафинерия „Лукойл“ – твърдение, показателно за липса на въображение. Как точно президентът би могъл да води такива преговори, при положение че е в остър конфликт с изпълнителната власт и с ограничени правомощия?
Спорът дали президентът Румен Радев ще оглави партия върви с различен интензитет поне от три години. Сега отново сме в пиков период, който, с оглед на президентските избори през ноември 2026 г., се очертава този път дилемата да се изясни. Това подсказват не само публичните изяви на Радев, който става все по-настъпателен в критиките си към управляващите, но и поведението на неговите двама главни опоненти, които сякаш се готвят за дълга окопна война. Текат назначения, размествания и смени по всички етажи на властта. Въобще, целият държавен апарат и финансовите потоци се прекрояват.
Точно преди година, на първото заседание на този парламент, Делян Пеевски организира протест на ДПС–НН в „триъгълника на властта“. Тогава, докато сочеше към президентството, се заканваше на Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. Днес Пеевски мълчи, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се е заел да отговаря на президентските нападки. Но да не се правят прибързани изводи - съюзническите конфигурации са динамични.
Войната на изтощение
Тактиката на Борисов да задушава противниците си се прилага успешно и от Пеевски – тя катализира протестен вот, който впоследствие се неутрализира. Първо през 2020 г., когато енергията от протестите за малко не изтече в нищото. Някой се погрижи още в началото да бъде издигнат лозунгът „Без политизиране на протеста“. Политическите лидери бяха елиминирани - абсурдно съждение, при положение че искането на протестиращите беше оставка на правителството. Така третият кабинет „Борисов“ си изкара мандата.
След това парата в свирката на изборите през април и юли 2021 г. беше изкарана през ДБ и ИТН на Слави Трифонов. Но Пеевски и Борисов бяха неприятно изненадани от появата на ПП, към които очакванията бяха много високи предвид заявките в служебните правителства на Стефан Янев. ПП се оказаха политически „леваци“ – удобен съперник и естествено допълнение към лукавите хитреци от ДБ. А появилите се нови партийки или залязоха като „Български възход“, или бяха подчинени, или са твърде малки, за да зависи нещо от тях. И в трите случая е предотвратено канализирането на вота в една посока.
Резултатът е разпокъсана опозиция от четири формации без шанс за взаимодействие. Но народът трупа недоволство, смесено с ненавист.
Мнозина биха изразили мнение, че тандемът Борисов–Пеевски се справя изключително добре. Те прилагат своеобразна „война на изтощение“, която разпилява протестния потенциал и запазва контрола върху властовите ресурси. В старите демокрации, които отдавна са надживели хитростта в политиката, предпочитат да не унищожават съперниците си - жизнената опозиция е способна да бъде ефективен отдушник на общественото недоволство и същевременно да бъде поставена в рамка.
Партия на Радев?
Делян Пеевски дълго време приканваше Румен Радев да се яви на партийния терен още тази година - и така да има удобен виновник, предизвикал политическа нестабилност в критичен момент при въвеждането на еврото.
Преди това се положиха доста усилия публиката да бъде убедена, че президентска партия няма никакви шансове, като се посочваше провалът на президента Георги Първанов при създаването на партия АБВ. Изхожда се от това, че традиционно рейтингът на държавния глава е висок, което се дължи на самата институция, а не на човека. Само че в случая с Радев нещата не стоят така, и сравнението с Първанов е несъстоятелно.
И двамата са поставени в различни условия. Когато в края на своя втори мандат Първанов реши да прави партия, Бойко Борисов беше в началото на първия си премиерски - ГЕРБ беше на гребена на вълната, а БСП все още беше партия с тежест и стабилен електорат. Тогава Първанов можеше основно да разчита на червени гласоподаватели и на някои центристи.
Днес хората са отвратени от статуквото, като близо 70% отказват да гласуват. Рейтингът на Народното събрание е стигнал 14% одобрение. Очевидно хората са простили на държавния глава грешката да застане зад проекта ПП. Фактът, че е единственият политик с положителен рейтинг, е красноречив (Агенция „Мяра“, септември 2025 г.: одобрение за институцията на президента – 44,6% положителни срещу 37,9% отрицателни).
Всеки ден от управлението на Росен Желязков означава повече вода в мелницата на евентуален бъдещ президентски проект. Разбира се, ако Румен Радев не го направи, обществото ще се примири и много бързо ще започне да търси заместник.
Очертанията на евентуалния президентски проект ще станат видими малко след приемането на еврото. Издигането на кандидатурата на Илияна Йотова ще бъде формалният повод.
Предизвикателствата пред Румен Радев обаче не се свеждат до избора на тайминга – кога да обяви политическия си проект, а до човешкия ресурс. Той е силно ограничен в избора си. От една страна, през годините претърпя доста разочарования и предателства, от друга - някои от сподвижниците му са и ахилесова пета. При създаването на ядрото на структурите най-вероятно ще бъдат внедрени компрометирани лица.
За да се предотврати това, е необходим силен екип от хора с качествен опит в партийното строителство и отлична организация. В президентството такива лица не се забелязват. Изборът е ограничен, а времето е късо. Първите мини ще гърмят по време на предизборните кампании. Следват тези, които ще се активират след евентуални парламентарни избори. Но големият айсберг, в който може да се разбие бъдещата партия на Румен Радев, е държавната администрация. В продължение на 15 години тя беше подменена и пренаредена. За първи път сенчестият бизнес на Прехода беше пуснат вътре.
Повторение на сценария с НДСВ изглежда напълно възможно. Царят беше единственият начин да бъде нанесен фатален удар на Иван Костов, така че той да не може да спечели втори мандат и напълно да се бетонира във властта. След две правителства царят си тръгна неразбран, но и Костов повече никога не можа да се изправи отново. Има доста желаещи да наливат гориво в „ледоразбивача“ Радев.
Диана Хусеин, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар