Зима

Зима
Пролет

23 юли 2019 г.

Каналът е запушен, скъпа

Дори да ни отнася вече Черната Вода, ние няма да се опитаме да схванем, в какво, всъщност, бъркаме...
 
Реката заляла Белозем и една женица се вайкаше, клетата: „Абе, няма канализация, затова е цялата работа“.

Горката, тя не знае, че и в Бояна няма – като изключим улица „Секвоя“ и нещо край нея. Същото е и в останалите лъскави крайградски квартали, всички са оставени на милостта на „ла.нарките“, които почистват септичните ями.

А там има имоти общо за милиарди евро. Само дето, на общината и през ум не й е минавало, когато някой поиска да си направи къща за три милиона евро, примерно, да бъде така добър да ремонтира и улицата, където е имота му. Сам никой няма да се сети.

Горката женица – да се върнем към Белозем – макар че тя можеше да е отвсякъде.

Защото Народа не се наситиха да го давят.

И вече изобщо не се притесняват от поредния потоп. София да бъде залята, няма да им мигне окото. Само да не пострадат старините под Ларгото, че там ни е главната гордост.

Вече са освободени от всякакво състрадание, това чувство предвидливо са си го ампутирали. След Аспарухово, където загинаха 13 души, дори още след Бисер, съчувствието им започна да загноява.

Тогавашният фигурант в президентството Плевнелиев цъфна с бронетранспортьор в удавеното село Бисер – и демонстрира някакъв маймунджилък, който трябваше да минава за съпричастие.

Съпричастност за нуждите на фотографите, нищо друго, на тия хорица дори и до трупове да се снимат им е приятно, те без никакво усилие успяват да си закачат тъжна физиономия. Макар че, при въпросния човечец едно несдържано хилене винаги избива изпод всичко.

И, да – той отдавна е забравил Бисер и клетниците там.

Хубаво е да мечтаем от време на време. Например, как качват женицата от Белозем на един Ф-16 – да види как този най-прекрасен самолет осигурява сигурността на мизерния й животец.

А и да види, каква цигания избива отвсякъде пред погледа й.

За колко ли секунди ще се сети за поговорката за голия тумбак, накичен с чифте пищови, сега пък с осем самолета – красивата фльонга, която ще забучат върху цялата ни дивотия.

Всъщност, представяте ли си, какво ще се случи с Общия ни Живот до 2023 година, когато ще ни доставят фльонгата?

Колко войни ще сме спечелили – освен онази, която все не започваме: със собствените ни маниящини и фантазии – най-наложителната война на хартиените Кралимарковци с куркащи черва.

И на края какво се оказа – ще получим по една ракета на самолет, за да пазим вятъра с тях.

И още една екстра: ще се фукаме по време на Гергьовденските паради – някой ден, ако още ни има.

Всичко, което отричаха гаргите, се оказа вярно – и разсрочено плащане няма да има, както се надяваха, понеже Америка още не е стигнала до този рахатлък.

Сделката ще остави мръсна лига след себе си, сякаш е правена от невнятни типове, които искат на всяка цена да бъдат харесани, макар вътрешно да се убедени, че никой пет пари не дава за тях.

Пак да си припомним безсмъртната фраза на Никита Хрушчов, по-добра още дълго няма да бъде измислена: „Българските политици все гледат да надплюят всички“ – а сетне да оближат собствената си плюнка, да допълним ние.

И сега, какво – дори след като спазариха фльонгата, от телевизиите продължават да канят Поптодорова.

Те, изглежда, просто я ненавиждат и искат спомена за откраднатото от нея кремче да не увехне никога.

Канят я като адвокат на сделката – макар да е най-неподходящият човек за тази цел.

При едно свое телевизионно участие наскоро тя се похвалила, че е била три дни и половина в завод на „Локхийд Мартин“ – не уточнила, коя бурма от Ф-16/блок 70 е завъртала, макар и на хартия.

Сега очаквайте друг слагач да се яви и да каже, че е бил четири дни в същия завод и му дали да отвива бурмата на Поптодорова.

Ето на какви хора е поверила държавата експертизата за Ф-16/70 – и е напълно спокойна, въпреки че някои от тях се нуждаят от спешна експертиза, за да научат какво, всъщност, представляват самите те.

В случая с Поптодорова човек най-сетне си казва, че като няма лустрация за големите крадци/героите на приватизацията, нека да има поне лустрация за малките крадци.

Но някои телевизионни предавания предпочитат да ги гушкат – и едните, и другите.

Хей, стига сте се правили на гламави, подбирайте си гостите – не си мислете, че когато се лигавите с един едър или дребен крадец, нищо не полепва и по вас самите.

До там я докарахме, че безподобни галфони се държат като носители на новите „цивилизационни“ стандарти – а са си просто кърлежите на криминалната приватизация.

Крал някакъв, а вие го зяпате като глупаци в кривата уста.

Да не мислите, че когато дойде в студиото ви някой такъв хубавец, не прихващате нещо от него – от лъжливите му „стандарти“ имам предвид, не от далаверите, от тях нищо няма да има за вас.

Ще си останете бедните мишки в грешната църква, окаяните клисари, дето разлиствате „евангелията“, от които сричат лъжите си ония.

Освен, че изглеждате в такива случаи като абсолютни балами, постепенно ще направите и занаята ни баламурски – вече всеки от пътя може да стане телевизионен водещ.

Питате, кого тогава да каните – много е просто: ония, на които съзнателно им запушвате устите, почнете оттам, няма да избодете очите на Властта, може дори и да й изпишете една крива вежда.

Ако бяхте канили хора, които имат какво да кажат, примерно, за Цветанов, щяхте да помогнете на ГЕРБ навреме да се пречисти.

Щяхте да станете теляците на ГЕРБ, чест превелика, и да свалите кирта от партията – ама не смеете.

Но поне Поптодорова не канете, че то е смехория и позор.

Или искате да ни внушите, че до такава степен е изтънял хумуса в българското общество, та сте опрели до тия. Има ли кой да повярва на подобна дивотия?

Женицата от Белозем заслужава да й кажем: Вие нямате и няма да имате канализация, но и Големият Канал също е запушен.

До такава степен, че доста често изобщо не функционира.

И Черна Вода се излива навсякъде и потапя всичко. Отпушването му никак няма да е лесно.

Но колкото повече ни залива Черната Река, сякаш толкова повече свикваме с нея. След Бисер и Аспарухово това е естествено – обикновеният човек се е примирил, че е изоставен на нейната стихия.

Дори да ни отнася вече Черната Вода, ние няма да се опитаме да схванем, в какво, всъщност, бъркаме.

И женицата от Белозем няма да ни каже.



Кеворк Кеворкян

Няма коментари:

Публикуване на коментар