Решено е. Ще си имаме F-16, макар и не веднага.
Ще ги платим наведнъж, за да не затрудняваме следващите управляващи. Значи се допуска да има и следващи управляващи.
Спори се за пари, за доокомплектовки с нужно военно оборудване, обещава се гаранция за сигурност в бъдеще време, определя се самолета за „мерцедеса” във военно-въздушната област, лаици се позовават на летци специалисти, чиято дума или не се чува, или се забравя, че не всички летци участвали в изготвянето на доклада на политико-военната група за доставка на новия самолет са подписали с „да“… Както се казва, нашенска работа.
В това време из Европа се разпространява доклад на комисия на Парламентарната асамблея на НАТО, където са посочени 6 военни бази в европейски страни, съюзнички в НАТО, където се съхраняват 150 ядрени боеприпаса. Дали е чувствителна информацията или не, може да се спори, независимо от твърдения за това във „Вашингтон пост“. Все пак не от вчера е известно, че в Германия, Италия, Нидерландия, Турция, Белгия има бази с ядрено оръжие.
Ако белгийците са изненадани и се чудят до степен на гняв кой и кога е допуснал такива ядрени боеприпаси на тяхна територия, това всъщност е част от техния начин на живот и генетично заложена вяра в по принцип добрите намерения на всяко управлявало ги правителство. Но когато светът всеки ден се разтърсва от възникващи един след друг конфликти, когато противоречията между геополитическите играчи ескалират до степен на избухване, когато лидери сипят заплахи, персонални обиди или въвеждат без да им мигне окото санкции там, където трябва да наложат свои си интереси, тогава опасенията, че ситуацията започва да прилича на навечерието на Втората световна война, стават оправдани.
Не е ясно в каква степен ядрените държави и тези, които имат ядрени боеприпаси на своя територия, ще имат предимство в един военен конфликт и ще им се гарантира сигурност. Повече от ясно е обаче, че напрежението не е безпочвено.
Тогава защо няма отговор от компетентни, ама наистина компетентни, официални лица у нас на въпроса защо ни е необходим точно този вид F-16, който има възможност да носи ядрени бойни глави както се твърди? Такива информации се носят из медийното ни пространство, включително в информация на БТА. Казват, че по-старите F-16 нямали такива възможности. Както и онези други самолети, които са участвали в обявения от нас конкурс за доставка на бойни самолети.
Кой да обясни на обществото ни къде е заровено кучето и има ли смелост за това? Защото Белград обяви, че ще закупи френски, т.е. европейски „Мистрал“, които и на речни катери може да монтира, а зад Океана умуват дали Турция ще постави въпрос за закриване на базата „Инджерлик“ заради отказани доставки на договорени 100 броя американски F-35, след като закупи руските системи С-400.
Ако някой си въобразява, че няма отдавна разработени различни варианти за военната база „Инджерлик“, в която има ядрено оръжие, значи не е в час. Дали са спекулации твърденията, че Вашингтон е решил да премести ядрените оръжия от „Инджерлик“ на румънска територия заради влошените си отношения с Анкара, е въпрос без отговор на този етап. Букурещ или отрича, или мълчи. Но е известно, че Турция не разреши тази база да се използва при нахлуването на САЩ и „коалиция на желаещи“ в Ирак през 2003 г., а по време на т.н. опит за преврат Анкара забрани полетите на американските самолети от базата. Даже арестува турски военни, които са работили там.
В такава обстановка и Атина при новото правителство на Мицотакис заяви, че трябва „да укрепва оперативната готовност на страната“, но нито дума не се споменава за ядрено оръжие.
В същото време в Израел изразяват безпокойство, че доставените в Турция системи С-400 са в състояние да следят всяка дейност на ВВС на Тел Авив в Сирия и това е на практика нова ситуация. Няма как да бомбардират без ответ, когато имат за цел части на „Хизбула“ или Иран.
Ако това е картината около нас, това дава ли основание редовите граждани да се лутат в догадки за фактическото положение с „най-после грижа за армията ни“ чрез доставки на такъв боен самолет? Знае се дереджето на българската армия и необходимостта от модернизация и попълване на капацитета ѝ във всички направления. Но когато говорителката на руското МВнР Мария Захарова коментира „вероятността за разполагане на американско ядрено оръжие в България“ и за сетен път заявява, че в такъв случай „отговорът ще бъде огледален и руските ядрени ракети ще бъдат обърнати“, което се отнася и за Европа, това не е ли въпрос за по-задълбочено, всеобхватно и със стратегически хоризонт обсъждане?
Ако наистина на F-16 от поръчания тип може да се постави ядрено оръжие, това ще бъде ли под контрол на български военни или, както обикновено, територията ни само ще се използва за плацдарм? Какво ще направим ние с 8 и после още 8 такива самолети, ако срещу нас, не дай Боже, има системи от рода на С-400 или „противникови“ ядрени оръжия? Защото за Вашингтон Москва е противникът. Ние като „барабар Петко с мъжете“, заедно с Полша, Румъния и балтийските страни, ще се строим във фронт срещу Русия или ще разчитаме на съюзническа грижа? И от какъв зор? Нещо играта с баланса явно не ни се получава.
Забравяме Ньойския договор, докато се чудим защо Белград бърза да спомене – и при гостуването на президента Макрон в сръбската столица, и при посещението на Ивица Дачич, външния министър, във Вашингтон, – че е „съюзник и в двете световни войни“. Войни, в които Русия също е била съюзник и на Франция, и на САЩ.
При нескрит натиск, какъв вариант имаме и как да го изиграем?
Това е въпрос не за аматьори в областта на външната политика, както каза един шведски дипломат преди дни. Не е и за аматьори в областта на сигурността и баланса в геополитиката. Днес няма как да съхраниш дипломатически отношения, пък да си на страната на противника. За такива позиции се плаща с главата, както се знае от историята.
Днес би трябвало да си знаеш интересите и трезво да оценяваш променящата се с часове едва ли не глобална обстановка, за да не се хванеш на въдицата на някой голям рибар. В мътната вода често се случва. Ставаш заложник на чужди интереси и после си сърбаш попарата. И това си го знаем от историята.
Дали някога ще си научим уроците от тази наша история? При това ниво на образованието и намесата в учебниците по този предмет? Мислещите българи не са в неведение, както се надяват някои управленци. Те чакат отговорите, за да не стане късно. Тогава наистина последният ще загаси лампата, както се шегувахме преди години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар