На 31 август 1924 година Иван Михайлов Гаврилов е само на 27 години.
Въздухът е нажежен, лятната жега е прибрала всички по къщите, и за нашия герой денят не е по-различен от всеки друг. По същото време обаче, край село Сугарево в Пирин - в местността Равна Бука, се случва нещо, което ще промени живота на Иван завинаги. Убит е Тодор Александров - живата легенда и основен мотор на Вътрешната Македонска революционна организация. Войводите си търсят нов водач.
Млад, но опитен в партизанските войни, момчето от щипската махала Ново село трябва бързо да се окопити от смъртта на своя приятел и ментор, учител и събрат. Иван Гаврилов поема лидерството на ВМРО и така, под адския припек на лятното слънце в края на август се ражда легендата. Иван Гаврилов става Ванче Михайлов - последния крал на ВМРО.
От тогава до смъртта му през 1990 г., той ще се превърне във фактор, променящ историята на цяла Европа. Противоречив, но възхваляван, жесток, но справедлив, Ванче Михайлов поема по пътя на своя предшественик.
Днес ви разказваме за този мъж, роден на днешната дата точно преди 123 години.
Ванче е потомствен революционер - баща му Мише и чичо му Атанас Михайлови са дейци на ВМОРО, а другият му чичо е подполковник Спиридон Михайлов - единият от загиналите при комунистическия атентат в църквата "Св. Неделя" от 1925 година. Македонската кауза тече във вените на младия Иван и не минава много време преди да се влее в редиците на организацията.
Потеклото му дава възможност от рано да се запознае отблизо с видни революционери - учи в Солунската българска мъжка гимназия, където му преподават членове на ВМОРО. След това завършва в Скопие, където между друго се запознава със сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич. Кралят е впечатлен от младия щипчанец и малко след това министърът на образованието на Сърбия му предлага да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Впечатляваща ирония на съдбата. Иван Михайлов отказва.
Следва Голямата война, която днес наричаме Първа световна, по времето, на която Ванче е назначен за бирник на Щипската община, а от юли 1918 година вече е част от българската армия. В началото на август 1918 г. е изпратен в София като новобранец. Там постъпва в Четвърти артилерийски полк. След войната той се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. Именно по време на следването си е поканен от Тодор Александров за негов секретар в Задграничното представителство на ВМРО в София, на ул. „Ген. Гурко“ №22.
Горноджумайските събития
Въпреки че винаги е била лидерска организация, ВМРО в никакъв случай не е единна, особено що се отнася до това, с кого може да си партнира. Така през май 1924 година, две от силните имена в организацията - Петър Чаулев и генерал Александър Протогеров подписват т.нар. Майски манифест за сътрудничество с Коминтерна и за включването на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“.
Тодор Александров първо се съгласява, но после, прочел съдържанието на манифеста, иска оттеглянето на ВМРО. Протогеров привидно се съгласява, но малко по-късно именно дейците на левицата - Алеко Василев и Георги Атанасов, организират заговор срещу Тодор Александров и той е убит. Ванче Михайлов никога няма да прости.
Новият лидер на Организацията е убеден, че именно Протогеров стои зад покушението на неговия ментор и дава началото на кървави събития, останали в историята като "Горноджумайски". Започва показна, отмъстителна акция, която дори е съгласувана с тогавашния военен министър Иван Вълков. На 12 септември, по време на планирано мероприятие, което уж трябва да изглади отношенията между двете крила, Михайловистите убиват над 20 членове на лявото крило. Хотел "Париж" е облян в кръв.
Пощаден е именно Александър Протогеров, само за да намери смъртта си четири години по-късно, отново поръчан от Ванче Михайлов.
Така започва управлението на "Последния крал" - с кръв. Мнозина днес определят политическата му кариера като спорна, наричан е терорист и убиец, а македонската историография дори разглежда действията от 12 септември като "геноцид". Така обаче Михайлов затвърждава влиянието си в Организацията, вече никой не оспорва властта му и, убеден е по това време Ванче, лявото крило е разбито.
Въпреки това братоубийствената война продължава. След смъртта на Протогеров, ВМРО се разцепва, а София става свидетел на все по-брутални убийства.
Причината е в бъдещето - Ванче Михайлов се бори за автономна Македония. Той прекрасно осъзнава, че не е възможно територията да се присъедини към България. Днес тази позиция е често използвана от македонските историци, за да подчертаят македонизма във Ванче. Обратното - Коминтерна има силно влияние при групата на Протогеровистите. А как Москва вижда бъдещето на Македония по това време вече е ясно за всички.
Ванче - Терористът
Не са малко и гласовете, които смятат, че Ванче Михайлов е просто терорист, сатрап, който не се интересува от цивилни жертви. Причина за тези мнения са промените, които лидерът прави в тактическите измерения на битката за свободата на Македония. Той забранява предишния способ - партизански набези от планините. Позволени са само, ако четите не надвишат 10-15 души. Вместо това, ВМРО налага атентатите срещу сръбските правителствени учреждения и представители. Атаките са неочаквани, мощни и с жертви. Сред най-известните атентати, които е планирал Ванче е този на Мара Бунева срещу Велимир Прелич от 1928 година.
Усташи, нацисти и атентатът срещу Александър Караджорджевич
Действията на ВМРО обаче не остават ненаказани. Сърбия изпраща огромна армия - над 35 000 души във Вардарска Македония. На практика тече война между сръбската държава и бойците на Ванче Михайлов. Някъде по това време, когато българската граница е опасана с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни наблюдателни кули, Войводата осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение Усташа и лично с неговият лидер Анте Павелич.
Причината за този съюз е решението на Михайлов да се бори с всички сили срещу сърбизирането на областта и дискриминирането на хората с българско самосъзнание. Следвайки целта си, той не се спира пред нищо и на практика превръща ВМРО в нелегална терористична организация.
Така обаче неизбежно се стига до прекрачването на границата, а то идва на 9 октомври 1934 година. Най-големият "удар" на ВМРО и Усташите - атентатът в Марсилия срещу сръбския крал Александър Караджорджевич.
Кралят е убит. И без да разбере Ванче Михайлов убива и легендата за себе си, за ВМРО и за мечтата за свободна Македония. Защото след дипломатическия скандал, новият министър председател на България Кимон Георгиев впряга цялата сила на държавата, за да ограничи влиянието на организацията. Ванче Михайлов е преследван, а силата на ВМРО остава в историята.
През Втората световна война Последният крал отказва сътрудничество на Германия за създаване на независима македонска държава, тъй като предвижда изхода на войната. След края ѝ пътува из Европа, за да се установи в Рим, където се отдава на писателска работа.
Така на 5 септември 1990 година, в италианския си дом, на 94-годишна възраст Ванче Михайлов умира. Един противоречив живот приключва, за да даде нов живот на мита за революционера.
Въпреки спорните оценки за действия и личността на Ванче Михайлов обаче, едно е сигурно. Войводата никога не е спирал да смята, че Македония е българска и че борбата винаги е била за обединена България.
"Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар