Юрий Левитан е радиоводещият, който обявява началото на Втората световна война за руския народ с думите, от които човек настръхва още при произнасянето на "Говорит Москва!".
Той е и човекът, който обявява Победата над хитлерова Германия - събитие, значимо за целия цивилизован свят. Гласът на Левитан остава в историята на цялото човечество като Гласа на епохата.
Трудно е човек да повярва, че Юрий Левитан достига до съвършеното изкуство на диктора с много труд и усилие да преодолее младежката си неувереност в дикцията и диалектните си несъвършенства в говора. По-късно ще трябва хиляди пъти да преодолява вълнението си от човешките трагедии по време на Втората световна. Популярността на Левитан е толкова голяма, че има анекдот, който може и да е съвсем реална случка: Попитали Сталин кога ще свърши войната, а той отговорил: "Когато каже Левитан!"
Гласът на Левитан въздействал силно и окуражаващо на изморените и изпълнени с болка от войната руснаци. Вероятно заради това, по много свидетелства, самият Хитлер мразел повече Левитан, отколкото Сталин. Има свидетелства, че Фюрерът издал заповед за убийството на съветския радиоводещ с парична награда. Според някои източници - 100 000 марки, според други - 250 000.
Все едно колко e искал за главата му - това наложило да се вземат мерки постоянно да се мени местоположението на радиостанцията, от която работел Левитан.
Той доживява Победата и продължава да работи с гласа си. Превръща се в икона на руския народ.
Каква е съдбата на този невероятен човек: Той пристига в Москва в началото на 30-те. 17-годишен се явява пред комисия за постъпване във ВГИК - Държавният кинотехникум на СССР. Мечтае да стане актьор, но външността му не се възприема като привлекателна, а в говора си младежът има провинциален диалект. Не го приемат.
Левитан, обаче, не се отчайва. Случайно, или не, научава, че се провежда конкурс за радиоводещи. Одобрен е за стажант към Радиокомитета. Сам преценил, че трябва непрестанно да усъвършенства гласа и дикцията си, за да успее. Упражнявал се и бил безпощаден към себе си в тази битка за самоусъвършенстване.
Скоро му позволили да чете кратки новини в ефира, а през 1934 г. и да води нощното предаване "Правды".
Една нощ го чул самият Сталин и веднага се поинтересувал кой е този радиоводещ. Пожелал този млад човек да прочете речта му пред XVII партиен конгрес. Всички били много изненадани, но именно така започва славният път на Левитан.
Левитан чел доклада на Сталин в продължение на 5 часа, без да допусне нито една грешка. След това истинско геройство, става официалният говорител на Съветския Кремъл. Тогава е едва на 19.
Още щом чуели гласа му от радиоприемника: "Внимание! Говори Москва!", в онези дни хората затаявали дъх и в напрежение очаквали да чуят какво ще им съобщи Левитан. Уникалният му тембър бил разпознаваем от всички. Малцина, обаче, били виждали лицето му. Само близките му знаели как изглежда човекът зад гласа от радиоапарата.
Тревожното съобщение за нападението на Германия, Юрий Левитан прочита 9 пъти. Така, не по своя воля, той се превръща в Гласът на войната. Същевременно попада в "черния списък" на Хитлер. Щом се разчува за заплахата над живота му, на Левитан е назначена охрана и радиопредавателят постоянно бил преместван, за пълна секретност на местонахождението му.
На 9 май 1945 г. Левитан съобщава за дългоочакваната победа над хитлеристка Германия - Денят на Победата.
За четирите военни години този човек прочел над 120 спешни съобщения и хиляди новини от фронта, но Денят на Победата е най-вълнуващият в кариерата му на радиоводещ и човек.
До края на дните си Левитан си спомнял за този момент с вълнение, което не можел да прикрива, въпреки професионализма си.
След войната на няколко пъти съобщава в ефир важни новини, като смъртта на вожда и полета на Юрий Гагарин в Космоса, но бавно и постепенно започват да го дистанцират от ефира, като мотивът за това бил, че руснаците асоциират тембъра му с трагичните събития от войната, и по този начин им въздействал негативно.
Юрий Левитан умира 69-годишен, на 4 август 1983 г. в Бесоновка, област Белгород, Русия, по време на среща с ветерани от Курската битка. Погребан е в Москва, в гробището в Новодевичи.
Така завинаги замлъква Гласа на епохата - Юрий Левитан, на когото било съдено да съобщи на света най-ужасната и най-хубавата новина от Втората световна война.
След смъртта му в семейството се развиват трагични събития. Дъщеря му Наталия е убита от собствения си син Борис. Внукът на Левитан е диагностициран с шизофрения и изпратен на лечение, но след 6 години намират тялото му бездиханно в Серебряни Бор.
От семейството е жив единствено правнукът на Левитан - Артур - програмист, дизайнер и телевизионен оператор.
Юрий Левитан
Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар