От понеделник, 2 септември, започва регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в местните избори.
Това на практика слага началото на новия политически сезон, в който има два акцента – местните избори и изборът на нов главен прокурор.
Макар за някои от по-големите градове да има известна яснота по кметските кандидатури, истинското им обявяване ще стане в периода до 11 септември. В редица населени места ГЕРБ вече има фаворити, а също и БСП. Големите залози са за Варна, Пловдив и Бургас, а в София нещата могат да предизвикат и драматичен за ГЕРБ обрат.
Политолози твърдят, че ако в София ГЕРБ изгуби кметското място, това ще доведе до нови избори и ще генерира енергия за промяна. Това, разбира се, не е невъзможно. Въпросът е каква точно ще бъде тази промяна, ако кандидатът, победил Фандъкова, е част от досегашното статукво.
Социолозите тази година надминаха себе си, обявявайки водачество в хипотетичен балотаж при необявени кандидатури. Това би било смешно, ако не показваше как в България работи предизборната машина – основно с манипулации и почти никога – с факти.
Така у избирателя остава онова усещане за кмет, подобно на усещането за корупция и генериращо гняв. Не, не е като усещането за жена от онзи филм, а нещо доста по-прозаично. Усещане за кмет като за нещо договорено, спазарено и предрешено.
На този фон вдясно се разиграва все още лека драма, която може да се превърне и в битка за всеки глас. Градската десница засега се въздържа да припознае като свой кандидат издигнатия от „Демократична България” арх. Борислав Игнатов. Коалицията понесе много упреци за това, че той е издигнат без вътрешно състезание и дори без да се попитат привържениците дали го одобряват, а са поставени пред свършен факт. Наблюдателите очакват част от десните гласове да прелеят към Борис Бонев от „Спаси София” – млад и активен кандидат, който от доста време работи по реални столични казуси и има обществена подкрепа за това.
Какво ще реши десният избирател за кметските места май няма голямо значение за десните политически ръководства, след като Иван Костов обяви в телевизионно интервю, че изборът на главен прокурор е по-важен. Това, погледнато държавнически, безспорно е така, но дали въпросното изказване не обяснява защо вдясно нямаше вътрешни избори и защо в крайна сметка беше избран кандидат, който нито е от София, нито досега се е занимавал с проблемите на столицата?
Местният вот наистина ще е лакмус за това доколко ГЕРБ запазва позициите си и доколко избирателите предпочитат да се носят по течението. Промяната в статуквото до голяма степен ще зависи и от избора на главен прокурор. И ако вляво е пълно мълчание по въпроса, то десните категорично не приемат това състезание да се направи с един кандидат. Протестите срещу процедурата, по която беше издигнат Иван Гешев, започват в началото на септември и обещават да бъдат многолюдни.
От последното зависи и следващата стъпка – дали тя ще е към промяна на статуквото или към неговото окончателно бетониране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар