Зима

Зима
Пролет

24 август 2019 г.

Пактът «Молотов-Рибентроп» и Мюнхенският сговор

През 1938 година европейските държави предадоха славянска Чехословакия и буквално нахраниха с нея Хитлер...
 
Лъжа: Сталин и Хитлер заедно разпалили Втората световна война, сключвайки пакта “Молотов-Рибентроп”.

Факт: Пактът от 1939 г. е отговор на Мюнхенския сговор през 1938 г., сключен между Франция, Англия и Хитлер. „Договор за ненападение“ по онова време е обичайна практика в дипломацията с цел отсрочване на евентуални военни действия и печелене на време. СССР умело се е възползвал от тази дипломатическа практика.

Когато става дума за началото на Втората световна война, британците и европейците започват да крещят силно, че отговорността за началото й в еднаква степен трябва да се понесе от Германската империя и от СССР. Но, струва си да отбележим, че всички подобни възгласи са най-вече насочени към съвременния гражданин, който не се интересува от детайлите и подробностите на изминалите години.

Защото всеки неутрален историк прекрасно знае, че фактическото начало на Втората световна война е предателството към Чехословакия от такива държави като Англия, Франция и отчасти САЩ, които позволяват на Хитлер практически безпрепятствено да завладее страната, която би могла да спре по-нататъшното развитие на трагичните за света събития.

Европейските държави предадоха славянска Чехословакия и буквално нахраниха с нея Хитлер. С това завърши подготовката на нацистка Германия за войната срещу Съветска Русия.

Когато европейските парламенти говорят за договора за ненападение, сключен на 23 август 1939 г. между СССР и Германия (известен още като „пакт Молотов-Рибентроп“), те нарочно забравят един крайно важен факт. СССР беше последната голяма европейска държава, която подписа този документ. В деня на Мюнхенския договор – 30 септември 1938 г. точно такъв договор подписва Англия (почти година преди съветско-германския договор). На 6 декември 1938 г. такъв договор подписва Франция. Разбира се, същите тези „секретни протоколи“ към съветско-германския договор за ненападение, по които СССР уж се бил договорил с Германия да разделят Европа на сфери на влияние, всъщност никога никой не е виждал с очите си.
 

Затова пък исторически факт е следното: в резултат на Мюнхенския сговор от 1938 г. Англия, Франция и САЩ нахраниха хитлеристка Германия  с Чехословакия, плюейки на по-рано сключените с нея договорености. Това и стана сигнал за началото на Втората световна война. И доколкото вината за това престъпление лежи в пълна степен върху плещите на Западна Европа, то точно тази Европа днес всячески се опитва да прехвърли отговорността върху СССР. Ето затова Западът откровено фалшифицира световната история.

Но нека си спомним какво се случило в онези дни.

И така, през 1938 г. в Чехословакия живеят около 14 милиона души. Част от тях, 3.5 милиона, по произход са етнически немци. Те живеят в Судетска област.

Струва си да отбележим, че в онзи момент Чехословакия е една от най-развитите в промишлено отношение държави в цяла Европа. Тя е една от водещите доставчици на оръжие за експорт, армията на страната е сериозно въоръжена, а в същата Судетска област били създадени изключително мощни отбранителни съоръжения.

На 29-30 септември 1938 г. в Мюнхен при активната подкрепа от страна на САЩ е осъществена срещата на министър-председателите на Англия и Франция, Германия и Италия. Целта на срещите е решаване съдбата на Чехословакия, без участието на представители на самата Чехословакия. Удивително цинично, нали? Ето това предателство се опитват да скрият днес страните от ЕС и САЩ, нарочно опитвайки се да прехвърлят отговорността от болната на здравата глава.

Обърнете внимание, че управляващите на тогавашна Чехословакия са били поканени само при огласяване на резултатите от преговорите. СССР, който бил съюзник на Чехословакия (точно както и Франция), въобще не бил поканен.

Фактически Англия и Франция решили задочно съдбата на суверенна държава, чийто народ е славянски.

Затова може да се каже, че западните държави подготвили Хитлер за главната му задача – нападението над СССР.

По този въпрос говори и Уилсън, довереният съветник на британския премир Чембърлейн:

„Печелившата карта бе изтеглена от болшевиките. Затова трябваше да им се попречи. Трябва да признаем правото на немците да осъществят експанзия на Юго-Изток“.

Когато на Нюрнбергския процес задават въпрос на генерал-фелдмаршал Кейтел: „Би ли нападнала Германия Чехословакия през 1938 г., ако западните държави подкрепяха Прага?“, той отговаря:

„Разбира се, че не. Ние не бяхме достатъчно силни от военна гледна точка. Целта на Мюнхен (Мюнхенския договор, бел. ред.) беше да се изтласка СССР от Европа, да се спечели време и да завърши въоръжаването на Германия“.

Струва си да отбележим, че армията на Хитлер тогава е недостатъчно силна – тя влиза в Чехословакия с 37 дивизии. Против 36 прекрасно въоръжени чехословашки дивизии и най-мощните в света отбранителни укрепления в Судетска област.

Между другото, паралелно и Полша предявява претенциите си над чехословашките земи и атакува територията на суверенната държава. Това го пиша, защото и днес има хора, които се опитват да изкарат Полша невинна жертва.

В резултат хитлеристката армия получава повече от 1 милион самозарядни винтовки, десетки хиляди картечници и хиляди танкове, които после били използвани във войната против СССР. Нима не точно в името на разрушаването на СССР така се стараха да предадат на Хитлер разпънатата на кръст Чехословакия британският и франският премиери Чембърлейн и Деладие? Нещо повече, след окончателното анексиране на Чехословакия Банката на Англия връща на Хитлер златния запас на страната!!! Което за пореден път доказва смисъла на Мюнхенския заговор.

В резултат на лъжата и предателството към Чехословакия от страна на Англия и Франция Хитлер в пъти засилва армията си, което съществено повлиява на решимостта му да започне световна война.

Затова е напълно очевидно следното: защо днес държавите от западния свят така активно се позовават на фалшивите „секретни съглашения“ към съветско-германския договор за ненападение, който СССР сключи последен в редицата от държави, далеч след аналогичните договори между Германия и Англия, Франция, Полша, Естония и Латвия.

Медал, изработен в чест на Мюнхенския сговор от 1938 г. На него са изобразени профилите на четиримата вожда: Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Чембърлейн и Деладие.
В Държавния архив на Русия се откри изложба, посветена на Мюнхенския сговор — сделката между западните държави и хитлеристка Германия, решила съдбата на Чехословакия.

Съветските власти възразявали срещу прекрояването на границите в Европа, но в гласа на СССР не се вслушвали.

В експозицията има съобщения от разузнаването, телеграми на резидентите, документи  с гриф «строго секретно», а също една от знаменитите лули на Сталин.

Говори агент «Девушка»

Срещата между Германия, Франция, Великобритания и Италия се състояла в Мюнхен на 29 и 30 септември 1938 година. Срещата на високо ниво между Хитлер, Чембърлейн, Даладие и Мусолини била предшествана от дипломатическа подготовка, която засегнала всички световни столици.

Москва знаела, че емисарите бродят по Европа и водят преговори. Те били следени от съветски осведомители на най-различни нива. Събраната информация постъпвала в Кремъл.

На изложбата в Държавния архив на Русия са представени спецсъобщения на разузнавателното управление на Червената армия, донесения от посолството, шифровки от тайни агенти, записки на съветски кореспонденти извън граница.

Източниците на информация в особено секретните случаи не се разкривали дори на вожда Сталин.

Например, от меморандума номер 8480 следва, че съветското ръководство е имало таен агент в германското правителство на име «Девушка».

«Девушка съобщава: Чембърлейн пристигна в Германия със следното предложение за Хитлер: незабавна демобилизация на Германия, свикване на конференция на четирите държави, отзоваване на чехословашките войски от Судетска област и установяване там на международна полиция».

Според сведенията на същия източник, нацистите са отказали предложението.

«Хитлер не позволи договорка с Чембърлейн, в четиричасова реч настоя за връщането на всички стари колонии на Германия, ненамеса в делата на Германия за оказване «помощ на судетските немци», докладвала Девушка.

Основната посока на съветските усилия през 1938 година са опитите за сближаване със западните страни срещу Хитлер. Както е известно, тези опити не се увенчали с успех.

Документите показват разочарованието на съветските дипломати от нежеланието на Франция да повярва, че СССР е готов да окаже действена помощ на Чехословакия в случай на нападение от страна на нацистите.

В шифротелеграма от Швейцария до наркома за външните работи Максим Литвинов съветският информатор съобщава: «От това, което стана ясно за разговорите с французите, се изясни, че те продължават да се правят на глупаци, правейки се, че не са разбрали нашия отговор, и свеждат всичко само до предложение да се действа чрез Лигата на Нациите».

От други документи следва, че Москва е разглеждала възможността да прехвърли войски през Румъния и да получи негласната подкрепа на Букурещ. Но аргументите на Кремъл не оказали въздействие нито върху Париж, нито върху Лондон.

Съветските осведомители отбелязвали засилване на «обидата» на поляците заради второстепенното им положение в Европа. Полша се надявала да поправи ситуацията, разширявайки границите си.

«Моите колеги от дипломатическия корпус от Великобритания и Швеция казват, че Варшава е против чехите, дори ако немците да не са искали това», пише в Москва военният аташе в Полша полковник Рибалко.

Други документи информират за сътрудничество на немците с поляците.

Картата нагледно показва, че политиката на помирение с нацистите, която избрали Франция и Великобритания през 1938 година, не донесла резултати.

Судетската област не била достатъчна на Хитлер и той ударил цяла Чехословакия.

Скоро същата участ застигнала и Полша.

Москва през 1938 година не успяла да обедини силите на Запада срещу общия враг. Но усилията на Кремъл не останали незабелязани.


Bgr.news-front.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар