Лято

Лято

7 септември 2019 г.

Отказът

Отказът да правим история е чудовищна грешка. Някой друг вече прави историята ни днес...
 
Зловещо е да чуваш патетиката по време на национални празници. 

Защото в момента българите водят най-жалките и излишни спорове помежду си. Спорове, водещи до адово разделение. Няма да давам примери.
 

Сещам се само за едно - отказът на българите да правят история.
 

Краят на историята у нас е просто нечовешки мързел, космически страх и безсмъртно отлагане на важните неща.
 

Да се прави история е подиграно днес.
 

Унижено е желанието да се прави, каквото и да е, камо ли история. Историята е оставена в ложето на Великите сили, Високата порта, Третия Рим или някакъв Картаген, който някой друг, (но не ние!) ще разруши. Оргия някаква, чужда.
 

А решението взето преди Радецки е история. Решението на 18-годишните, създали Съединението е история.
 

Решение, променящо историята е да станеш хайдутин, политик или да напишеш “Записките”, да станеш Вела Пеева, да си късоглед и да стреляш, да си ятак или дисидент, разказващ вицове. Да си уверен, че ти трябва и друго, освен хладилник, телевизор и кенеф - тази свещена Троица на днешния българин.
 

Това, решението да правиш история, днес го няма.
 

Българите са първата нация, която ще изчезне през 21-век, защото получиха от световната индустрия всичко, в което са влюбени. Алкохол, мазнини, натриев глутамат, порно, сурогати на изкуство и чиста природа, произтичаща от един оксиморон - правото да имаш пари за бензин и да пътуваш извън България.
 

В този списък няма дори стоматологични услуги. Няма зъболекар, не знам защо, но явно така сме решили.
 

Отказът да правим история е чудовищна грешка. Някой друг вече прави историята ни днес. Докато... българите се забавляват до смърт с най-евтините кренвирши на света.
 

До смърт, amused to death.

П.П.
 

Защо ли още го приемам лично, не знам. Всъщност пиша това на шега.
 

Вчера споменах на висок глас думата “педал” в едно китно наше село, на мегдана. Хората около мене се огледаха , заозъртаха... и почнаха да ми шъткат. Както едно време, в милиционерските времена. Хубави хора, българи. Имат паметна плоча на някакъв хайдутин в края на селото.
 

Но имат и традиция да спазват стриктно забраните за някои думи. Във всяка една епоха, различните думи, каквото там е забранено. 
Старателно, до смърт.

Мартин Карбовски, Lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар