Зима

Зима

5 септември 2019 г.

Самотният президент

Ако иска да бъде адекватен на обществените настроения, Радев трябва да отхвърли ограниченията на медийните манипулатори и да бъде много по-рязък и напорист...
 
При формалното наличие на три опозиционни сили, доста странно е, че трябваше президентът да заеме най-ярката антиправителствена позиция при откриването на новата сесия на Народното събрание. 

И ако все пак ДПС и "Воля" играят ролята на скрити патерици на управлението, то бе донякъде странно, че дори БСП бе доста обрана в своята декларация. Всички сякаш „стъпваха на пръсти“ преди предстоящия местен вот.

Съпътстващата я ораторска сивота придаде само още по-ярък характер на обръщението на Румен Радев. Но това едва ли ще му спести поредната порция медийни и политически атаки. Готовността на държавния глава да влиза и издържа на подобен двубой е белег не само на политическа смелост, но и битка за политическото му оцеляване. За да изпълнява пълноценно възложените му функции, Радев е задължен да провокира промяна в днешното управление или по-просто казано - да свали Бойко Борисов.

Президентът може да спекулира, може и да е прав, че „времето за промяна изтича“, но няма как да не усеща, че собственото му време да инициира политическа промяна наистина изтича. Избирането му за държавен глава бе най- яркият анти-ГЕРБ вот на обществото ни, но управляващите успяха бързо да локализират „пробива“. Те умело изолираха Румен Радев от всякакво влияние по отношение на важните вътрешни и международни проблеми с ясното намерение, че подобен процес ще доведе и до политическото му маргинализиране. Просто хората ще свикнат, че от президента нищо не зависи, а от тук и че той на нищо не е способен.

За да не попадне в този капан, за президента е важно постоянно да се позиционира като антипод на правителството. Досега той умело изпълнява тази роля. Но простото разграничаване може да го откроява, но не го превръща в противоположния полюс. Затова и повече от две години той не е способен да трансформира личностната си репутация в обществена енергия.

За да изведе борбата си на нов етап, от него се изисква не само да каже как не трябва да се управлява, но и да изгради визия за бъдещото управление. И той това се опита да направи в обръщението си. Поиска усилване на парламентарния контрол върху министър-председателя, нов подход за изразходването на бюджетните излишъци, мерки за повишаване на качеството на законотворчеството и др. 

Проблемът е, че подобни предложения може да звучат много адекватно за всяка една утвърдена демокрация, но в България те отекват крайно абстрактно. Тук дребните промени нито се харесват, нито се забелязват. За да се получи резонанс у хората, е необходимо много ярко политическо послание, натоварено с още повече популизъм. От рода на установяване на президентска република или рязко намаляване на броя на депутатите.

Самият факт, че Радев продължава да артикулира с „оферти на дребно“, говори, че той или не знае, или не желае да използва най-действащите механизмите на българската политика.

Или все още не рискува да ги вкара в употреба. И той, както и останалите български политици, се съобразява прекалено много със създадените от герберската медийна химера „правила“, които изискват блатото да не се закача. Иначе ще ти лепват етикета на предател, глупак или маргинал.

Но Радев и досега е бил подложен на медийната преса на управляващите. Всяка негова публична изява се представя като пример за неподобаващо поведение на един държавен глава, който, видите ли, воден от персоналните си интереси внася разделение сред нацията и напрежение в политическия живот. Всъщност президентът консумира непрестанно негативите от поведението си и не се възползва от главното си преимущество.

А такова има. Всъщност една от причините да бъде постоянно атакуван е именно да не си помисли да отиграе основния си коз - да се приближи плътно до своите избиратели. Онези 60 процента от българския народ, които ненавиждат ГЕРБ и Борисов. Истината е, че ако иска да бъде адекватен на обществените настроения, Радев трябва да отхвърли ограниченията на медийните манипулатори и да бъде много по-рязък и напорист.

След като правилно дефинира управлението като котерия, преяждаща с власт и преливаща от корупция, той е длъжен да предприеме енергични стъпки за борба с нея. Дори да начертае стратегия за нейното сваляне. Без да се съобразява с реакциите, които ще последват и обвиненията, които ще му се отправят.

В действията си той може засега смело да се опира на одобрението на хората.

И да се надява в един момент то да се трансформира в подкрепа. Думите му, че „улицата ще помете статуквото“, бяха колкото открито предупреждение, толкова и скрита надежда, че нацията ще намери в себе си сили да отхвърли ярема на Борисов.

Изправен пред поредна тежка борба, държавният глава ще бъде силно обезкървен, ако точно сега БСП реши да възприеме по-предпазливо поведение. Ако това се случи, партията ще се окаже и с двата крака в капана на ГЕРБ, наречен самоограничаване. Неслучайно веднага след евроизборите мастити анализатори изтъкнаха конфронтационното поведение на Корнелия Нинова като основна причина за изборната загуба. Тези хора едва ли са загрижени за благополучието на столетницата, просто изпълняваха директивата да лишат от „жило“ единствената парламентарна опозиционна сила в България. И да я върнат във времената на Михов.

А на евроизборите БСП постигна незабелязан, но огромен успех: стопи наполовина електората на ГЕРБ в сравнение с парламентарните избори през 2017 година. Без негативното и конфронтационно говорене, без масираното изнасяне на скандали, това нямаше да се случи. И хората на Борисов правят всичко възможно да не отиват на нови избори в подобна обстановка.

В този смисъл на Радев е необходимо да галванизира наново социалистите. Времето до местните избори трябва да бъдат максимално наситено с напрежение, за да може всяка проява на политически неуспех на ГЕРБ да прерасне в открит антагонизъм между обществото и управлението. Наместо да се ангажира с поредица законодателни инициативи, които няма да видят бял свят, по-добре БСП да внесе вот на недоверие към правителството поради загубата на формално мнозинство, след като "Атака" бе изгонена от патриотичната коалиция. И да поиска персонален вот на недоверие към Борисов заради изказването му за отказа ни от Шенген.

Рецепта как да се свали ГЕРБ от власт все още няма, но е ясно, че ако президентът иска да извърши подобно нещо, той трябва да заеме много по-радикални позиции. Така ще накара хората, които го подкрепят, да се чувстват емоционално обвързани с позициите му, което с времето ще се структурира като осъзната политическа общност. Способна не просто да свали ГЕРБ, но и да дискредитира трайно герберизма.

Разбира се, има риск от провал. Машината на управляващите е колосална и нищо чудно да смели президента. Както се случи с Яне Янев или Бареков. Но за Румен Радев едва ли има смисъл да се бори за втори мандат, ако ще продължава да бъде държан в днешната си клетка.

Където поне днес изглеждаше много самотен.



Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар