Есен

Есен

15 септември 2019 г.

Николай Хайтов бе мъж с мисия - не се изкуши да излъже, не се предаде!

Николай Хай­тов е от малцината щастливци, които изживяха живота си гордо и истински, с презрение към опакованите, изисканите, излъсканите, измитите и скучни сноби и с очи, отворени към доброто...
 
Николай Хайтов е един от стожерите на националния ни дух.

През целия си живот той запази достойно и честно поведение в обременения от лъжи и предателства съвременен свят.

Към Николай Хайтов и преди, и след смъртта му не престанаха да валят обвинения, кое от кое по-абсурдни, преследващи една - единствена цел: колкото се може по-бързо да се забрави името му и да няма голям автор на полето на патриотизма.

Стана точно обратното. Колкото повече години минават откакто го няма сред нас, толкова творчеството му става все по-актуално и по-търсено от читателите. Даже проблемите, които го занимаваха приживе като: екологията, чистотата на българския език, отродяването на българите мохамедани, гробът на Васил Левски, пренареждането на българската цивилизациона матрица и пр. са още по- значими и фундаментални днес.

Вероятно звучи силно, но срещата ми с личността и творчеството на Николай Хайтов се превърна в мое трайно изследователско и човешко пристрастие.

Запознах се с Николай Хайтов случайно и веднага ме порази неговата естественост, отсъствието на каквато и да било предвзетост и грандомания. Никога не съм бил близък на Николай Хайтов, общувах пряко с него през последните шест месеца от живота му, и едва след време разбрах, че срещата ми с този човек, бе подарък от съдбата.

Насочих се към Николай Хайтов не от желанието да “правя литературознание” под сянката на едно голямо дело, независимо че обикновено сполучливите изследвания се раждат от съприкосновението с известни писатели, а за да си отговоря на два измъчващи ме в последните години въпроса: защо така бързо, светкавично дори рухнаха ценности, отстоявани столетия наред, оголвайки неподозирани страсти в националния ни характер, и каква ще бъде съдбата на нашия народ в наченатия ХХI век.

В съвременната българска литература има творци, надарени с не по-малко забележителен ум и талант от Николай Хайтов, но няма автор с толкова ясно и силно изразено национално съзнание, автор, който така затрогващо и страстно да обича своята родина и да отстоява националните ни идеали.

Николай Хайтов е сред малцината български писатели, които са с мисия в културата. Творец, който от първата до последната си книга отстоява своите убеждения, последователен и в успехите, и в грешките си!

След Иван Вазов Николай Хайтов е най-българският писател. Той пишеше само за България и българите, никога не се изкуши да излъже в литературата и да тръгне по пътя на съглашателите. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината.

Животът на Николай Хайтов е въплъщение на мисълта на Хемингуей, че човек може да бъде унищожен, но не може да бъде победен. Хайтов е типично българско явление. Писател, който идва от социалните низини, пробива в литературните среди и се превръща в автор от национална значимост. За кратко време той извървява пътя от неизвестността до славата, от “тръните до звездите”, както казват древните. Това не може да бъде обяснено. Само оня, който физически преживее този път, физически го усети и почувства, може да разбере цената на подобен успех. Николай Хайтов е автор с биография.

В едно интервю той признава: “На мене в живота ми сладни само онова, което съм извоювал в борба. Аз идвам от гората, където са ме кастрили с брадва.”

Личности като Николай Хайтов са многостранни и е трудно да бъдат определени с една дума и по един начин. При всички положения обаче фигури като неговата няма да се появят скоро в националната ни култура. Не че няма да имаме по-талантливи и по-надарени писатели. Напротив, ще има и това е и нормално, и естествено. Но чисто и просто бъдещето е на хора по-скептични, по-резервирани, по-компромисни дори. В този смисъл с Николай Хайтов завършва един етап от духовния ни живот.

И неслучайно на 3 юли 2002 г. на опелото на писателя в софийската църква “Св. Седмочисленици” Никола Радев каза: “Днес в този православен Господен храм, смълчани от скръб, ние се прощаваме с големия син на България Николай Хайтов. Със светото си обречение на словото като истински Апостол той ни показа как трябва да се работи за отечеството и ни остави непреходни книги. Всичко, излято изпод безпощадното му перо, е откъртено от душата, от нейните злачни и божествени недра и носи изутробната цялост на човека.

Николай Хайтов беше храбър мъж и никога не предаде своите духовни крепости, остана плътно до своя народ. Без да го лъже. Без да го щади. През целия си достоен живот той не преклони глава пред никого и до последния си дъх отстояваше българските национални идеали, заветите на духовните ни първенци. България бе неговата радост, неговият горък поплак, неговото изковано заглавие.

И народът го дари с любов. Няма български дом, в който да е наредена лавица с книги и между тях да няма томче от Хайтов. След Дядо Вазов той е единственият български писател, който се радва на всенародна слава. Тази слава ще расте от ден на ден и ще бъде наша утеха, надежда и вяра, че ще пребъдем като народ. Там, горе на небето, той ще ни гледа, неукротимата му душа ще ни милее и ние ще търсим упование в светлото му име, а безсмъртното му слово ще го нареди сред сред великите писатели и мъже на двайсети век. Амин!”

Радетел на българската кауза, патриот и родолюбец, авторът на “Диви разкази” никога не е принадлежал към онзи слой от българската интелигенция, която гледаше безучастно, с предателско пренебрежение на физическия и духовния геноцид, на който е подложен нашият народ. 


Николай Хай­тов е от малцината щастливци, които изживяха живота си гордо и истински, с презрение към опакованите, изисканите, излъсканите, измитите и скучни сноби и с очи, отворени към доброто.
 Николай Хайтов

 Проф. Ивайло Христов, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар