След десетилетия неолиберална политика, огромна бедност и постигнато най-голямо неравенство в цяла Латинска Америка, в Чили милиони хора излязоха на протест след поскъпването на цената на обществения транспорт в Сантяго.
След жертви, ранени и масови арести, президентът Себастиен Пинера на 20 октомври обяви военно положение. То, обаче, изобщо не доведе до стихване на протестите и затова Пинера обяви вчера пакет от социални мерки, за да сложи край на протестите.
Социалните мерки включват: 20-процентно повишение на минималната пенсия, замразяване на цената на тока (че нали пазарът на електроенергия там е либерализиран, което трябвало да гарантира конкуренция и, следователно, спад на цените?), частично покриване на разходите за лечение (в едно приватизирано здравеопазване, за каквото лелее Ананиев), намаляване на цените на лекарствата (и как по-точно, след като вносителите са частници? Ще се финансират от държавата ли? с чии данъци – на бедните или на богатите?) и установяване на минимален гарантиран доход за работещите (у нас се нарича „минимална заплата“, каквато родните икономисти твърдят, че пречи на икономиката).
Със събитията в Чили би трябвало да започват всички нашенски новини, защото те са поглед към собственото ни бъдеще. Това е реализираният триумф на свободния пазар и съдбата на човека при дерегулирания капитализъм.
Ще ми се да мина по фейсбук стените на всички умници, които от години повтарят като папагали колко процъфтяваща страна е Чили благодарение на неолибералната си политика, започната от Пиночет и неспираща и до днес.
Ей така, само да ги попитам колко точно е процъфтяваща, след като народът изнемогва и поскъпването на едно билетче го изкара на бунт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар