Есен

Есен

8 ноември 2019 г.

30 години: Подготовка за падане

Подготовката за падане беше извършена под крещящо глупавите нови мантри на новия световен ред...
 
Падане под робство. Загуба на територии. Историческо замиране на духа и потенциала на една не малка страна и един европейски народ.

Позитивното грачене колко сме добре след 30 години демокрация ще бъде далечен шум. Всеки, който предаде държавата си и духа на племето ще е в чужбина и ще пише мемоари. А тук, на свещената земя ще стоят като мумии Последните, тези, които няма къде да отидат.
На Архангелов ден, 30 години след Промените през 1989-та, в един репортаж беше казано всичко - до една чакаща спасение черкова, се вари курбан за здраве. Хората, около курбана са 60+. Попът закъснява. Всички са дебели, с лоши зъби и лошо здраве. Старостта ги прави безполови и истерично весели за пред камерите. Някъде там се е крил Левски. Но сградата на черковата пада. Писали селяните писмо до министъра да помогне. Чакат го като попа. Последните селяни, последна цедка народ.

Зад тази картина, зад приповдигнатия от немай къде репортаж - има 30 години падане. Свободно падане - демография, образование, здравеопазване, обществен ред - това са ясни неща. Но това са и 30 години абдикация на държавността. Народът бе оставен сам на себе си. И народът се разбяга. Съсухри се територията като пресъхнала бъчва, обръчите разпуснаха, разкриви се картинката, остана само природата.

В друг репортаж, за мода представете си, където се представяха женски тоалети отпреди 60 години се казва:
“Нашата мода е отговор на работата на западните кроячи...”. Така беше. После мина време и ние преди 30 години прегърнахме врага - Западния крояч.

Западният крояч ни отне модата да вършим работата си по нашата държава и по нашия интерес. Това може да се сравни само с отказа от суверенитет по времето на комунизма. Западният крояч ясно показа за 30 години ужасяваща липса на интерес. Същият зад красиви празни думи, алтернативни на старите лозунги, просто ни приспа за 30 години, докато кръвта ни изтичаше.
И последното, което направи Западният крояч беше да слушаме силна ориенталска музика, за да не чуваме виковете на умиращата, непредаваща се одухотвореност на националното тяло.

Подготовката за падане не се случи обаче заради Западния крояч. Случи се заради повсеместната еничерия, която бе организирана съвършено. Стотици работеха срещу традицията, интереса и идентичността на българското. Бяха малцинство. А мнозинството си пожелаваше здраве и късмет през всичките тези години, точно като бабичките, правещи курбан пред падащата черкова.
Идеологическите малцинства, добре финансирани отвън разградиха като киселина националната и държавническата концепция, старият конструкт на Царство България ведно с прогресивната логика през Комунизма. Имаше такава.

Подготовката за падане беше извършена под крещящо глупавите нови мантри на новия световен ред.
Докато другите се въоръжаваха - ние останахме без армия.
Докато навсякъде се говореше за енергетика и горива - ние сдадохме най-добрите си предприятия.
Докато светът се колебаеше как да продължи да потребява и заедно с това да пази природата - ние просто спряхме да произвеждаме и купуваме чуждото, събирайки опаковките на Запада. Станахме исторически колекционери на идеологически опаковки.

Докато говорихме 30 години за инфраструктура - ние останахме без пътища, иригация, военна комуникация, канали, язовирни стени, електропроводи и прочие свързаност. Останахме без земеделие и животни. Отгледахме култура на урбанизирания питекантроп, който краде автомобилна гума, за да открие в бита си огъня. Който пали огън, за да вади жици от кабел. Който троши мост и стълб, за да му вземе, да “обере” желязото. Той е събирач, знаете.

Удивителна е държеливостта на стария икономически конструкт, той още носи на гърба си възможните кражби за клептокрацията и дава надежда, че приличаме на организирана държава.

Но това ще е до време. Мракът пада по-бързо, отколкото ни е страх, че мракът пада. България живее в сапунен балон, организиран нелепо от тепегьозлъка на медийни и политически мошеници. Спасител няма. Всички те са кооперирани префектно със западни и не толкова западни кроячи.

Думата “крояч” не е случайна. Бавно или по-бързо някой ще разкрои наново територията, поливана със свещена национална кръв. Земя, в която всичко се продава и всичко чуждо се купува, земя която не произвежда, земя попиваща с жажда всяка налудна нова идеология вече 75 години би могла да оцелее някак.
Но земя, която не храни жените си и бащите си, и не спира децата си да бягат и земя, която не ражда е обречена на ново оплождане, къде в съгласие, къде с насилие.
Обречени на робство, с кратки прекъсвания.

30 години падане може да отбележите с факта как с лекота идеолози и учени, и слуги, и работници на комунизма с подозрителна династичност разработиха новата заблуда, с прекроени лозунги и мантри. Ако до вчера ни хвърляха в ужасяващото безсмислие на една невъзможна, измислена икономическа система, днес ни хвърлят в маргинални временни идеи за полова и социална деконструкция, налагат политическа коректност по-зловеща от марксистката и мразят до прехапване на устни и истината, и традицията, и историята. А народът гледа на това тих, невъзмутим. Надява се на исторически късмет, с какъвто никога не сме разполагали.

Ако днес празнувахме 30 годишен юбилей, както се празнуваше по времето на комунизма, щяхме да празнуваме 30 години падане и загуба на национални интереси. Ако сме честни, това трябва да отбележим. Как изглежда един такъв парад?!

Един такъв парад трябва да започне с дефилиращи спрени реактори на АЕЦ и със загуба на историята от старите учебници. Към учебниците добавете липсата на запаметени български стихове в главите на децата, изместени от сексуално образование. Двете неща - реактори и учебници са като осколочни гранати в стая на инвалиди.
После парадът продължава стройно с редици чудовищно ясни корупционни схеми, работещи десетилетно перфектно, с обездушаването на градския човек и задушаването на провинцията, с отказа от традиционни ценности под кречеталата на европейските ценности.
Продължава с вихъра на олющената идентичност, липсата на култура и липсата на цел, с осакатената църква и със сравнението, че Чехия след промените за 30 години е постигнала богатството на Западна Германия на 75%.

Продължава парадът с падналия кльон на границата, на който се радвахме, а сега строим смешно скъпи съоръжения. Продължава с отказа да се защитава, каквато и да е граница. И не свършва тоя парад с картинка от летището. Милионите ръце, които не работят за своята страна.

И с какво още продължава парада за 30 години падане?
Върволица на отказа и забвението, завършваща с модернизираната празна утроба на българката, великата майка юнашка, лутаща се в постпатриархалната епоха като обладана от фиксации и претенциозна социална, и сексуална окултност.
Имаше такива паради със стиропорни паметници. Стиропорен паметник на липсващия баща и нераждалата 44 годишна, татуирани в безверие с клетви за вярност и емпатия.

Слепци сте, ако не виждате парада. Няма да бъде излъчен по телевизията. Но пък ти, който четеш си част от парада.
Свиквай. Всяко падане свършва някъде.
Не знам дали да се молим да го видим или да го пропуснем.
 

Бог да пази България, че ние не можахме!



Мартин Карбовски, Lentata.com

1 коментар: