Всекиму според прилежностите, от всекиго според прегрешенията.
Така, ако трябва да приложим една по-стара диалектика, звучат намеренията и проектът на Комисията за финансов надзор (КФН) за прилагане на скала от морковчета и тояги за собствениците на автомобили при сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Добрата - поне на пръв прочит - новина е тази, че дългоочакваната система бонус-малус няма да влезе с гръм и трясък със задна дата, отчитайки последните ни срещи с фоторадари и катаджии по пътищата. Ще имаме достатъчен период от време да трупаме пътно прилежание, така че когато дойде Съдният ден, т.е. датата, когато трябва да сключим бъдеща застрахователна полица, ще сме имали информирания избор през предходните 12 месеца, че ако сгазим лука, ще си бръкнем сами в портфейла.
По стара медийна традиция средствата за масово унищ... пардон, осведомяване гръмнаха със заглавия "Плащаме 4 пъти по-висока ГО", взимайки за база вероятно заключението, че почти всеки шофьор и собственик на лек автомобил у нас е дивак рецидивист с тесте фишове, по две присъди за алкохол и куп още членове и параграфи, поставящи го в усложнено застрахователно положение.
За шофьора, който се старае да кара в рамките на закона и правилника за неговото прилагане, фокусът с бонус-малус не би трябвало да е страшен и болезнен.
Системата не е от вчера и не е измислена от български политици и експерти. А това вече гарантира някаква жизненост на идеята. Всъщност за първи път бонус-малус е възникнала във Великобритания в далечната 1910 година, а държавите от континента започват да я прилагат едва след 1960 година,след като в Austin bulletin се появяват няколко теоретически разработки за диференцираното застраховане на водачите според тяхното поведение на пътя. Школите по прилагането на бонус-малус в Европа са няколко, най-прецизно през лупа гледат водача в Белгия, Франция, Люксембург, Германия и Швейцария, където класите шофьори са, кажи-речи, като кастите в Индия, във всеки случай има над 20 класи и много строго определени правила за преминаването от една „каста” в друга. В Норвегия е просто – след всяка причинена щета или обществена вреда застраховката на причинителя поскъпва директно с конкретна сума – 350 евро.
От гледна точка на сравнително ненаказван шофьор се опитвам да запазя хладнокръвие по темата бонус-малус с мисълта на покойната ми баба „каквото за всичките, това и за мен”. Сеирджията дълбоко в мен обаче няма търпение да види границите, до които може да се разпростре побългаряването на тръгналата от Острова система. Нямам предвид адаптирането на бонус-малус от страна на експерти и законодатели към българските условия, а рационализирането й от страна на палавници на шосето. Тръпна в очакване на фиктивни прехвърляния на МПС-та, регистрацията им на шофьори, които не карат, ерго, не нарушават и не трупат застрахователни негативи.
Всъщност въображението ми не е толкова богато. Но ще чакам да видя кой ще извади по-голям заек от шапката – застрахователят или нередовният застрахован.
Красимир Крумов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар