"Обсъждаме възможностите за промяна на условията за придобиване на българско гражданство, както и облекчаване на режима за влизане на работници от трети страни. В момента, в който сме готови, ние ще съобщим какви ще бъдат съответните предимства, които ще дадем. За уседналост говорим, както и за възможности, които да облекчат режима на влизане в Република България."
Готовността на правителството да чуе призивите на бизнеса за внос на работна ръка от чужбина огласи вицепремиерът Марияна Николова. След което стесни пределно обхвата на обещаното с пояснението, че ще има облекчаване на процедурите за работа на етническите българи, които живеят в чужбина.
Бизнесът чертае обаче далеч по-мащабни хоризонти. Очевидно защото разбра, че нито бесарабските българи, нито българите в Северна Македония и Западните покрайнини ще реагират в тази насока - включително заради облекчения ред за придобиване на българско гражданство, което ползват предимно като зелена карта за Европейския съюз. Затова освен от Украйна и Молдова работодателите предлагат внос на работна ръка от Армения, Виетнам и дори Индия. За Африка още не сме чули някой да си обърне езика, но и едната Азия стига.
Дали покрай бюджетната процедура или в рамките на следизборната емоция финансовият министър Владислав Горанов настоя обаче, че България не бива да се рекламира като дестинация, предлагаща възможности за евтин труд. И обеща правителството да натиска бизнеса за повишаване на заплатите. Колкото до репликата на Горанов, че 200 000 българи взимали заплата от над 9 000 лв. на месец, НАП я обясни с грешно подадени му данни. Релната картина била 10 пъти по-скромна и по-скоро ставало въпрос не за 193 хил., а за 19 хил. души. А най-реално е, че докато търсим работна ръка от чужбина, сме износител на така в огромни размери.
Виетнамци у нас работиха по време на социализма по междуправителствени спогодби. Азиатската страна тогава излизаше от война, а сега е икономически тигър с водещи инвестиции на някогашния й американски противник. Както и на китайският й съюзник, който мести производства и пренасочва финансови потоци. Едва ли ще свършат работа спомените за българо-виетнамската дружба, доколкото такава изобщо имаше по строителните площадки и около виетнамските общежития. А с оглед на етническите паралели между между индийци и роми нетърпимостта към тях е гарантирана.
Недостигът на човешки ресурси е наистина пречка пред новите инвестиции в България. Само че този недостиг беше предизвикан липсата на градивност в посттоталитарната джунгла на разрухата и грабежа. Не са само ромите, които разбраха, че може да се живее без да се работи. Разбраха го и десетки хиляди чиновници на държавна софра, както и несметния брой креатури в частния сектор, голяма част от който също виси на бюджетна издръжка. За 30 години преход национално отговорният капитал съхрани ревностно задкулисните схеми, по които възникна от разпада на централизираната икономика. И социолозите от "Галъп Интернешънъл" завчера обобщават, че обществото ни било вече готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Иначе казано - българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите.
Да, каквото и да се говори, става дума за пари. Но не всичко е пари, трябва и държавност. Под маската на солидарността и споделените ценности силните икономики прибират хищно всичко, което им върши работа. А с парите от данъци инвестират в ред, законност, благоустройство и социално-битови практики, които ние упорито не възприемаме. Затова последният познат, когото изпратих на работа в Англия, е доволен че кара камион и над 3/4 от заплатата му отива за квартира и режийни, след като с висшето си образование взимаше 2000 лв. у нас, притежаваше собствено жилище с двор в София плюс селски имоти, а родителите му осигуряваха зимнината и гледаха детето извън времето, в което то пребиваваше в общинска детска градина.
Невероятно, но факт!
Марияна Николова
Огнян Стойчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар