Въпреки че партия ГЕРБ загуби мнозинство в общинските съвети на доста места, няма да има проблем да определя развитието на повечето общини в страната, да „кара влака“.
ГЕРБ ще черпи сили не само от собствените си резултати на местните избори, но и от съглашателството, примирението и апатията на партиите, които само на глас се обявяват за опозиция. Това поне показват резултатите от изборите на председатели на общинските съвети в областните градове в страната.
Стабилността, която ГЕРБ прокламират като свой основен плюс и ненадминато постижение, се прояви и при изборите за шефове на местните парламенти. За разлика от предишни години изборите протекоха гладко, без шум и при тайното гласуване представителите на властта победиха на повечето места.
Единствени кандидатури за председатели на общинските съвети, пускане на празни пликове или недействителни бюлетини – това е картинката при проведените избори. Съпротивата „всички срещу ГЕРБ“, където я има, не може да промени това впечатление.
Проява на ярка опозиционност, демонстрация на алтернатива е по-скоро изключение.
Как иначе да си обясним ситуацията във Велико Търново, например? Социалистите имат 7 общински съветници (от общо 37), но не издигат кандидат за шеф на Съвета. Представителят на ГЕРБ Венцислав Спирдонов е избран единодушно. Нали червените много държаха на Старата столица и изпратиха популярно лице като депутата Весела Лечева за кандидат-кмет?!
В Перник, където изборът на кмет беше особено оспорван и където БСП също изпрати депутат като кандидат-кмет (победилият Станислав Владимиров), червените също не издигат претендент за шеф на ОбС. Избран е областният лидер на ВМРО Димитър Колев с 25 от всичките 37 гласа. Въпреки тайния вот, той публично благодари на ГЕРБ и ВМРО за подкрепата. Останалите 12 съветници пускат празни бюлетини.
Явно управляващото мнозинство „показва зъби“ и „пази територията си“, показва на новоизбраният кмет-социалист, че ще царува, но ще му е трудно да управлява. На пръсти се броят местата, където ГЕРБ не издига кандидат за председател на общинския съвет, въпреки настроенията срещу управляващите. Така е, например, в Русе, където кметът също е от БСП – Пенчо Милков. Или в Ямбол и Пазарджик, където доминират местни коалиции. В Русе сигурно е изиграл роля и фактът, че местната организация е разбита.
Какво показват числата?
Управляващата партия ще ръководи местните парламенти в 13 от 27-те областни центрове. Това са най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, в които е концентриран човешки, икономически и финансов ресурс. Но и голяма част от средните по големина общини - Велико Търново, Враца, Плевен, Габрово, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Шумен.
Три от големите градове – Благоевград, Ловеч и Кюстендил не успяха да изберат председатели на общинските си съвети от първия път.
Представители на БСП ще ръководят Добрич и Разград.
Двата града може да се оформят като опозиционни гнезда, защото в Разград и кметът е червен – Денчо Бояджиев, а в Добрич пък при гласуването за шеф на общинския съвет се оформи нещо като коалиция „всички срещу ГЕРБ“. Кметът на града Йордан Йорданов е избран от дясноцентристка коалиция. От друга страна обаче ГЕРБ и ДБГ, които имат значителен брой съветници, не издигнаха кандидати.
Прави впечатление, че в десет от областните центрове е издигнат само по един кандидат и тъй като гласуването е тайно трудно може да се докаже точно как е протекло то. Това са Велико Търново, Смолян, Враца, Стара Загора, Габрово, Търговище, Хасково, Монтана, Перник и Плевен.
ДПС ще ръководи работата на общинските съветници в две общини – Кърджали и Търговище.
ВМРО също в две – Перник и Русе.
В Русе кандидатът на войводите Иво Пазарджиев е избран с 28 гласа от всичките 51, сигурно на принципа „всички срещу ГЕРБ“, защото управляващите имат кандидат – Наташа Кръстева, но за нея гласуват 15-те й съпартийци и още един съветник.
И СДС може да се похвали с ръководството на два местни парламента – във Видин и в Монтана.
Макар че Монтана е особен случай. Там сините се явиха в коалиция с ГЕРБ и наложиха Златко Живков за кмет шести мандат. Коалицията разполага с 20 от 33-те места в общинския съвет и не е чудно, че предложеният от нея Иво Иванов е избран единодушно за негов председател. И той е многомандатник – ще ръководи Съвета за трети път.
Особен случай е и Пазарджик. Градът се ръководи от местна коалиция „Новото време“, от която е кметът Тодор Попов – той вече кара 4-ти мандат. Уважаваният юрист Хари Харалампиев отново ще ръководи общинския съвет. И той е от „Новото време“.
Същата е и ситуацията в Ямбол. И кметът Валентин Ревански, и председателят на общинския съвет Антон Шиков са от местната коалиция „Пряка демокрация“.
Представител на местна коалиция „Земеделски народен съюз“ ще ръководи общинарите в Стара Загора – Мария Динева. За нея гласуват почти всички съветници – 43 гласа „за“ и само 7 „против“.
Ето и избраните председатели на общински съвети:
Варна – Тодор Балабанов, ГЕРБ.
Бургас – Севдалина Турманова, ГЕРБ.
Добрич – Мая Димитрова, БСП
Велико Търново – Венцислав Спирдонов, ГЕРБ, единствен кандидат
Видин – Генади Велков, СДС
Враца – Нели Стоянова, ГЕРБ, единствен кандидат
Габрово – Климент Кунев, ГЕРБ, единствен кандидат
Добрич – Мая Димитрова, БСП
Кърджали – Юсеин Ахмед, ДПС
Кюстендил – няма избран
Ловеч – няма избран
Монтана – Иво Иванов, ГЕРБ/СДС, единствен кандидат
Пазарджик – Хари Хараламбиев, местна коалиция „Новото време“
Перник – Димитър Колев, ВМРО, единствен кандидат
Плевен – Мартин Митев, ГЕРБ, единствен кандидат
Пловдив – Александър Държиков, ГЕРБ
Разград – Стоян Димитров, БСП
Русе – Иво Пазарджиев, ВМРО
Силистра – Мария Димитрова, ГЕРБ
Сливен – Димитър Митев, ГЕРБ
Смолян – Венера Аръчкова, ГЕРБ, единствен кандидат
София – Елен Герджиков, ГЕРБ
Стара Загора – Мария Динева от местна коалиция „Земеделски народен съюз“, единствен кандидат
Търговище – Емине Якубова, ДПС, единствен кандидат
Хасково – Таня Захариева, ГЕРБ, единствен кандидат
Шумен – Красимир Минчев, ГЕРБ
Ямбол – Антон Шиков, местна коалиция „Пряка демокрация“
С други думи – местната власт няма да пречи на управляващата партия ГЕРБ да управлява. Едва ли някой кмет ще събира популярност, която да му позволи да диша във врата на премиера Бойко Борисов. Така, както той някога дишаше във врата на Сергей Станишев, а още по-рано - Стефан Софиянски - на Иван Костов. И не само, защото във врата на премиера е най-вероятно да диша кметът на столицата, а София за пореден път се управлява от Йорданка Фандъкова, която в никакъв случай не е от типа на бунтарите. Никъде в страната не се вижда нещо различно.
Ако някой очаква надигане на народния гняв срещу статуквото, олицетворявано от ГЕРБ, да се случи отдолу, от общините, излъгал се е.
Няма да има кметове на големи градове, разбунтували се срещу премиера си – както беше едно време, когато срещу Жан Виденов скочиха кметовете на Велико Търново, Бургас и Русе – все знакове лица за левицата тогава. БСП едва ли ще повтори случая от 1999 г., когато именно успеха на местните избори позволи на партията да оцелее, тя буквално се окопа в местната власт. Нито ще се повтори ситуацията след местните избори през 2003 и 2007 г., когато разноцветните общински съвети трудно успяваха да заработят и с месеци стояха без председатели.
През изминалите години представителите на партиите по места явно са се синхронизирали, но това май е станало по народната мъдрост „сговорна дружина блажно в петък руче“. И не от корист, а главно, защото са разбрали верността на друга народна поговорка - „не се рита срещу ръжен“.
„Ръженът“ е централната власт. Без пари и най-добрият, образован, социалночувствителен, безкористен, талантлив кмет не може да направи нищо.
Парите са в централната власт.
Неотдавна от Института за пазарна икономика показаха колко лишени от самостоятелен ресурс са общините.
От всичките 7,2 милиарда лева, които общините са похарчили през 2018 г., близо 5 млрд. лв. не са „техни“ - 4 милиарда са трансфер от правителството и около 1 милиард са европейските средства. Това е достатъчно, за да се предвиди каква ще бъде съдбата на евентуалните "бунтари".
За последните десет години ГЕРБ успяха да набият в главата и на най-упоритите, че дават пари срещу вярност – директна или индиректна. И че няма сами да финансират зараждането на своя алтернатива.
Затова по места опозицията често е само на думи, което подкопава и авторитета й „в центъра“. Какво си мисли гражданинът на града Х, когато вижда как в неговия град всички се държат като присъдружни партии на управляващата? С какви очи ще гледа на яростните спорове в Народното събрание?
Естествено – като на театър за непосветени, имащ за цел да скрие от него истината.
Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар