Гледам Георги Марков по БНТ.
Разказва за митинга с танковата реплика на Петър Младенов.
Има една прилика между мен и бившия “велик” депутат, конституционен съдия...и май агент на ДС.
Приликата е, че и аз и той сме били на този митинг.
Аз - долу, в тълпата.
Той - някъде другаде, около сформиралото се ръководство на СДС.
Разликата е, че тогава аз вярвах на хора като Георги Марков. Като Желю Желев, като Всички останали лидери на опозицията.
Другата разлика е, че ние, които вярвахме после останахме прецакани, а доста от нас се спасиха извън пределите на България.
Днес Георги Марков, сменил партията си, отново е на екрана и говори с патос.
Днес аз, гонещ 50-те го гледам.
И не бих му повярвал дори ако каже колко е часа.
Нито на него, нито на когото и да било от тогавашните флагмани на нежната революция - от Желев до Иван Костов.
Прочее - благодаря ви за прехода, скъпи бивши мои протестни лидери.
Поднасям ви официална благодарност от името на целия ми випуск в Музикалното от 1990 година. От целия випуск, благодарение на вас и вашия мек гръбнак в България останаха не повече от 10 души.
И да, смятам, че вие сте отговорни за това.
Господин Марков, честно казано ми е кофти, като ви гледам.
И ми е кофти не заради принадлежността ви към ДС, не заради принадлежността ви към ГЕРБ, а преди това към РЗС и СДС.
Кофти ми е, защото във вас виждам излъганите си надежди.
...не знам дали танковете щяха да дойдат. Но дойдохте вие и нищо особено не направихте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар