Университети разкриват допълнително бройки за студенти в специалности, за които държавата е намалила план приема, но които са перспективни и желани от младите хора.
На пръв поглед това звучи нелогично, тъй като издръжката на допълнително приетите се поема от самия университет и от това би трябвало той да е на загуба. На практика обаче това се оказва един перфектен търговски ход, тъй като допълнително приетите студенти плащат пълни такси за своето обучение. А това са свежи пари, извън държавната субсидия, които влизат в касата на ВУЗ-овете. И не на последно място чрез този допълнителен прием университетите увеличават бройката на студентите си, което пък е едно от направленията за реклама на ВУЗ-а като престижен и желан в кандидатстудентската кампания.
След като през последните години висшето образование у нас се превърна в една стока, не по-различна от сиренето и кашкавала, а ВУЗ-овете станаха прекалено много на глава от населението, за душите на кандидат-студентите започна едно истинско наддаване, на което би завидял и Гьотевият Фауст. В стремежа си да се сдобият с повече студенти и да запълнят бройките на всичките си специалности, университетските ръководства се превърнаха в истински комерсиални мозъчни тръстове, в които се раждат непрекъснато нови идеи, далеч от тези за чиста наука и образование. Идеи, доближаващи се далеч повече до търговското, бакалското и комерсиалното.
Така някои ВУЗ-ове започнаха да записват и да приемат студенти още от ученическата скамейка, преди да са завършили средното си образование. Други пък съвсем го удариха на хазарт, като обявиха томболи сред новозаписаните студенти, с награди: опростяване на една или две семестриални такси. А ректорът на един от т. н. храмове на висшата наука дори обяви, че един от записалите се в поверения му ВУЗ студенти ще получи като подарък джип, разигран на лотария. При такива търговски трикове, достойни далеч повече за търговска верига хипермаркети, а не за колежи и университети, никак не е чудно, че качеството на висшето образование в България от година на година не просто пада, а главоломно се срива.
Когато попитах един от моите бивши преподаватели, вече пенсионер, какво е мнението му за днешното висше образование, той с горчива усмивка каза: „Радвам се, че днес вече не преподавам. Не бих написал тройка даже и на днешните доценти. За студентите изобщо няма да говоря. Повечето от тях трябва да се върнат още в първи клас и да научат азбуката.”
Такива ми ти работи с нашето висше образование, което бълва юристи и икономисти, повечето от които не могат да напишат и едно изречение без правописни грешки.
И с университетски ръководства, които са превърнали висшето образование в система от бакалски и кръчмарски трикове за зарибяване на клиенти за евтината си, застояла и непродаваема интелектуална стока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар