Ваши високоблагородия политици,
От години ви гледам как си карате луксозните автомобили, и се сетих за дядо ми Стоян, светла му памет, от Милево ханче. Трябва да се сещате къде се намираше то - там където от пътя за Западна Европа се отклонява шосето за Банкя. Ханчето си беше в покрайнините на стара София и крайна точка на жителите на околните села Обеля, Филиповци, Божурище и т.нар. Модерно предградие, които след дългия трудов ден засядаха в кръчмата на чаша пелин.
Дядо ми Стоян беше като всички селяни от покрайнините на София - целият си живот прекара покрай конете и каруцата. С два коня и каруцата той влезе в обоза на българската армия и пое към фронта, да се бие с немците. С каруцата и двата коня се върна след края на офанзивата при Драва-Соболч, след което народната власт му взе конете и конфискува каруцата, защото дядо ми бил николапетковист.
Сетих се за него, като гледам, както казах, как си карате джиповете. Често, когато хвърлеше върху машата в жаравата на бумтящата печка месце от закланото прасе Гошо, той разказваше как видял Н.Ц.В. Борис да кара локомотива на теснолинейката Сараньово-Белица. Разказваше как Н.Ц.В. махал на хората през прозорчето на мотрисата. Народен човек беше царо, я да е..м неговото семе италианско, благо псуваше дядо ми и очите му се насълзяваха. След което вадеше машата от жарта и ми късаше от опеченото месце.
Сетих се и за баща ми, царство му небесно, който дълги години си изкарваше хляба, свирейки по ресторантите в Смолян и Пампорово. Той често разказваше една случка, сякаш лично я е преживял. По онези години на чевермето в Пампорово атракцията бил някой си Мазен Тодю, дето въртял агнетата на шиш. Дошъл един ден другаря Тодор Живков на посещение в Пампорово и се отбил при Мазен Тодю. Как си, адаш, рекъл другаря Тодор Живков. Ами добре - и аз като тебе от чеверме на чеверме, отвърнал Мазен Тодю на Човека от народа, който се засмял. И се качил в мерцедеса.
И баща ми винаги се смееше на тази история, макар че не виждах нищо смешно в онова, което се въртеше в детското ми въображение - двама Тошовци седят на масата в чевермето, мезват печено, и пийват винце, като едни съвсем обикновени хора. Дете съм бил, но съм запомнил разказите им. Дали защото думите оживяваха в спомените ми като някакви идилични картини от народното битие, не знам.
Днес, когато съм познал лъжата в подобни идилии, от само себе си ми иде да препсувам като дядо ми - абе я да е..м вашто семе италианско! Иде ми, защото ми е писнало да ме залъгват с врели-некипели за някаква си равнопоставеност, за това, че се разбираме, защото всички сме прости.
Ами няма как да се разбираме, Ваши високоблагородия! Ако се разбирахме, щяхте да направите така, че в последните си години баща ми да не гледа все в земята, защото го смазваше грижата на кого най-напред да даде мизерната си пенсия - на данъчните или топлофикация. Защото не понасяше мисълта, че може да задлъжнее някому...
Баща ми не познаваше древногръцкия философ Платон, но и него го занимаваше въпросът за справедливото управление. Така и не го доживя. Няма да го доживея и аз, най-малкото защото знам, че Платоновата държава е утопия, а самият Платон е болен мозък, бълнуващ за справедливост.
Прав е полският писател Славомир Мрожек - днес Платон щеше да живее като низвергнат мизерник. И затова, колкото и невероятно да е, е виновна демокрацията, която дава еднаква тежест както на гласа на умния, така и на идиота. Но понеже в глобален мащаб умните и образованите са едва няколко процента от населението, е закономерно съдбата им да е в ръцете на простаците. И така ще бъде, за беда.
Така че останете си със здраве, Ваши високоблагородия.
На вас и на всички останали - Честито Рождество!
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар