Изпратихме Голямата дама на българския театър, тихо и аристократично.
Десетки опечалени се наредиха да й отдадат последна почит на рождения ден на Стефан Данаилов, който тръгна дни преди нея Нагоре.
В Сатиричния театър, който тя наричаше "мои води"
В него тя се раздаваше 60 години безрезервно на своята публика, треперейки като дете всяка вечер преди да излезе на сцената. В него срещна голямата си любов Нейчо Попов, в него израстна единствената й дъщеря, която обичаше безумно.
Предлагаме ви да разберете какво казаха пред Dir.bg на поклонението някои от нейните приятели и колеги:
Калин Сърменов - директор на Сатиричния театър: Трябва да превърнем в пример тези "взривове" като Стояна
Стояна се превърна в пример и ми се иска, колкото се може нашето общество да има светли примери, а тя е един от тях.
На всички ни се иска нещата да са прекрасни, но те не винаги са прекрасни. Тези взривове които природата и светът ни дават като Стояна, са затова да ни научат. Това е някаква мисия нейна. Тя оставяше след себе си навсякъде хора с паднали мандибули от възхищение от това, което прави на сцената. Никога не съм я чул да се оплаква, никога не съм я чул да дойде и да каже: "Абе, днес няма да стане..." Не, тя казва: "Няма да стане, защото днес съм уморена", но излиза на сцената и започва. И няма спиране! И тя, и Калата...
Наистина си отива едно поколение, което няма да се повтори, но ние трябва да го помним и да го превърнем в пример.
Любо Нейков, "Комиците": Тя ще си остане учебник в българската култура
Най-големият урок, който тя ми даде е смирението и да не се взимаш на сериозно. Тя никога не го е правила през всичките тези години. Остана един земен, любящ човек, уникален колега.
Беше много искрена, умееше веднага да разпознава фалша във всичките му форми и бягаше от него. Страхотен човек, наистина, тя ще си остане учебник в българската култура.
Тончо Токмакчиев: С голяма лекота носеше славата си
Един голям актьор, една голяма личност, човек с голям дух, отдаден на театъра до последно. С голяма лекота носеше славата си, която притежаваше в огромни количества. Хората я боготворяха, обичаха я. Един голям български артист си отиде от тоя свят.
Такива като нея, като Калоянчев, като Стефан Данаилов, запалиха искрата у нашето поколение да искаме да станем артисти, да се стремим към сцената. Бог да я прости!
Богдана Карадочева: Безкраен талант. Вселена. Епоха.
Мъчно ми е. Отиде си една от любимите ми приятелки, с която сме били много много години заедно. Много сме се обичали. Тя е безкраен талант. Вселена. Епоха.
Може би 20-ина дни преди да влезе в болницата говорихме. Канехме се ходим да обядваме заедно. Но тя каза "обади ми се утре, че нещо не ми е добре". Говорихме си за всичко и за това, че се обичаме.
Хайгашод Агасян: Голямо слънчице!
Имали сме приятни преживявания на сцената, като например в "Кафе с автограф" години наред. С Никола Анастасов, светла му памет, с групата на Искра Радева.
Сърдечен, прекрасен човек, много обичаше семейството ми и аз много я уважавам, защото много сме пътували - и в чужбина, и в България, голяма професионалистка, голямо слънчице! Просто радост, емоция, удоволствие... Винаги това съм чувствал като сме били заедно на сцената. Имал съм щастието и да й акомпанирам, когато пее... Нейното поколение са големи хора.
Христо Мутафчиев: Имаше огромно желание за живеене!
Да си живял 97 години, това е огромно желание за живеене! Носеше със себе си непринуденост, забава, удоволствие от живеенето. Тя няма грешно попадение в роля. И беше запомнена с ролите си. Светла й памет!
Владо Пенев: Динозавър на нашето време!
Стояна! Последният аристократ от нашата тъжна сцена. Изключителен човек! Такава порода хора няма вече! И не знам дали ще се родят. Тя беше страхотна, не само заради енергията, която носеше, не само заради духа, който носеше - 97 години, представете си само, и до последния момент на сцената! Но и заради тази изключителна интелигентност, заради тази нейна изключителна ерудиция, която тя никога не натрапи пред истинския си талант да дарява радост и усмивка. Защото когато си толкова интелигентен, колкото беше Стояна, има риск да станеш досаден.
Тя никога не стана досадна. Напротив, беше витална, пълна с живот и аз искам да я помня такава - витална, пълна с живот, адски интелигентна, динозавър на нашето време. И ние наистина сме огромни късметлии всички ние, които сме живели по времето на Стояна Мутафова.
Астор: България загуби най-великата си актриса!
Много добра приятелка. Имах щастието и честта да играя с нея в един естраден спектакъл във Варна, в театъра. Тя с Дидо Мачев, аз - сам, и една певица. Трябваше да я докарам до София, бях много притеснен, че ще бъде трудно контактуването с нея, дали не е капризна. То се оказа уникално, дори тя се чудеше как да го направи по-приятно. Тогава станахме по-близки. Ходил съм да я гледам, а тя е идвала в моя Малък магичен театър.
България загуби най-великата си актриса! Лошото е, че за една седмица и двамата велики си заминаха.
Ненчо Илчев: Тя беше един от истинските сатирици!
Благодаря на Господ, че при последните нейни изяви бях покрай нея - и в "Скакалци", когато игра, и в "Столичани в повече". Благодаря на Бог за срещата с тази велика жена, защото това беше едно поколение артисти, което, за съжаление, вече си отиде. Това бяха истинските сатирици! Истинските сатирици!
За професията от нея ще запомня отговорността, точността, неуморността! Тя до последно искаше да играе! Уникална жена! Тя и Парцалев са ме запалили да се занимавам с тази професия. И на само мен, поколения артисти са запалили!
Ирен Кривошиева: Обичаше ме много, повече, отколкото заслужавах
Стояна е мой много добър приятел. Много ме обичаше. Дори мисля, че повече ме обичаше, отколкото заслужавах да ме обича.
Всичко, което една актриса може да научи, научих от нея. До едно!
Комедията е много трудно изкуство. Николай Атанасов - Шуши е направил пиесата "Г-жа Стихийно бедствие" от драма. Това всъщност е драма. Но зад всяка драма има смях, има комедия. Не може комедия да бъде само с псуване, голотия...
Николай Атанасов - Шуши: Да играеш "Г-жа Стихийно бедствие" 1221 пъти, значи има някаква магия
"Г-жа Стихийно бедствие" е една драма към трагедия. Но аз така я преработих, че да стане комедия. Когато започнахме да репетираме преди 25 години, 4-5 пъти спирахме, защото Стояна казваше: "Това няма да стане, дай да се отказваме!" Аз обаче я уверявах: "Това ще стане твоята коронна роля!" Да играеш една пиеса 1221 пъти, значи има някаква магия, нещо се е получило!
Валерия Калчева, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар