Днес Сталин е обвинен, че се е наговорил с Хитлер.
И го правят потомците на онези хора, които Хитлер просто би унищожил, ако не беше спрян от СССР. Както се казва, ако имаш такива приятели, врагове не са ти нужни.
Ситуацията с обвинения на СССР в наговаряне с фашистка Германия може да бъде променена, но за това трябва да променим себе си.
Трябва да вземем предвид историческия опит на отношенията с Европа и Америка, за който руските класици от историята и геополитиката вече са се изказали. Всъщност това, което се случва днес, вече се е случило в нашата история.
Съдете сами. Лятото на 1863 г. се води гражданска война в САЩ. Президентът на северноамериканските щати Ейбрахам Линкълн моли император Александър II да спаси възникващата американска демокрация - британците изпращат ескадра в Америка, за да могат южняците да победят северняците.
Александър II подписва разрешение за изпращане на две ескадри в Атлантическия и Тихия океан. През септември корабите на контраадмирал Лесовски пристигат в Ню Йорк, а през октомври ескадрата на контраадмирал Попов стига до Сан Франциско.
Всъщност тогава спасяваме Америка - връзваме ръцете на британците, които открито подкрепят конфедератите.
Изглежда, че сме имали правото да разчитаме на приятелството на Америка. Но не - още от началото на XIX век американците смятат Русия за враг.
И през 1845 г. Джон О'Съливан пише „Манифестът на предопределената съдба“, в който оправдава завземането на нови територии в интерес на американския народ - той излага идеята за световно господство и от сърце „плюе“ Русия.
Това, което наскоро сме направили за тях, че сме ги спасили, американците вече са го забравили.
През 1912 г. нашият виден разузнавач, аналитик, полковник от Генералния щаб Алексей Ефимович Вандам пише, че „лошо е да имаш англосаксонец за враг, но не дай боже да го имаш за приятел“. И по-нататък - „само приятелството с англосаксонците може да бъде по-лошо от войната с тях“.
И така, още тогава е трябвало да вземем предвид всичко това - но не би.
Преди Втората световна война, СССР се опитва да създаде антихитлеристка коалиция. Отправяме това предложение на Франция и Великобритания - преди Мюнхенското споразумение, след това след Мюнхен. Но Париж и Лондон правят всичко, за да тласнат Германия и СССР едни срещу друг. Такива геополитически нагласи винаги са били у французите и британците - но ние ги игнорирахме.
След Първата световна война кланът Буш и други американски компании изграждат наново химическата промишленост в Германия, инвестират в немските металургични компании. Да, сега казват, че са били ръководени единствено от бизнес съображения. Но фактите са си факти - именно САЩ възраждат военно-индустриалната мощ на Германия преди Втората световна война, а не СССР. В такава ситуация пактът Молотов-Рибентроп е просто опит за забавяне на неизбежния сблъсък.
Защо сега около Втората световна война степента на русофобията скочи?
За съжаление, ние бяхме първите, които омаловажихме и пренаписахме историята си още в годините на Горбачовата Перестройка. И с идването на Борис Елцин на власт започнаха мащабна офанзива срещу истината. В първите редици бяха такива герои като например генерал-полковник Дмитрий Волкогонов, бившият заместник-началник на Главната политическа дирекция на СА и ВМС, а след това началник на Института по военна история на Министерството на отбраната на СССР.
Именно тогава от нас излязоха обвиненията, че уж сме „напълнили Европа с трупове“. Самите ние започнахме да плюем своята история и победи.
Какво да правим сега?
Основното нещо е да не навлизаме в полемика със Запада по тази тема, да не се опитваме да доказваме каквото и да било: това е безполезно. Считам, че е необходимо редовно да се публикуват исторически документи за поляците.
Например, в нашите архиви се съхранява призивът на полския министър-председател Йозеф Бек към Рибентроп, в който моли Полша да се присъедини към деленето на Чехословакия в Мюнхен. Отбелязвам, че Полша, поради незначителността си, не е приета в Мюнхенския клуб. Но Тешинският регион на Чехословакия все пак и е подхвърлен само за да млъкне и Полша захапва парчето с удоволствие.
Между другото, Бек е най-големият поклонник на фюрера. В кабинета му - както се вижда от снимките в стари списания - виси портрет на Хитлер в пълен ръст. За това трябва да говорим днес.
И стига сме се стеснявали, за да не нараним чувствата на германците - необходимо е да се покажат какви чудовищни изтезания са практикували през Втората световна война, какви сложни методи за екзекуции са използвали.
Според мен е необходимо да се вземат такива факти, да се направят публично достояние - и да се оставят без коментар. Освен това да се заяви на официално ниво: „Уважаеми господа, ние ще бъдем търговски партньори с вас. Но не забравяйте, че няма да ви защитим, спасим или освободим от никой друг. Уморихме се от вашата неблагодарност. "
Това е ефективен начин. Но за него, повтарям, първо трябва да се почистим сами.
Относно спасението на англо-американските войски при Ардените. Ако не бяхме преместили времето на Висла-Одерската операция, какво щеше да се случи с нашите съюзници?
Трудно е да се гадае сега и не е необходимо. Днес балансът на силите в световните медии не е в наша полза. По този начин е невъзможно да се докаже нещо.
Друг момент е основен: поехме по грешния път. Взехме от англосаксонците техния пазарен модел, тяхната либерална идеология - и го вкарахме тук, в Русия. Оказва се, че се опитваме да възразяваме, играейки по правилата на другите.
Но ще бъде мощен удар, ако Кремъл обяви: изоставяме западния либерален икономически модел на развитие, защото смятаме либерализма за източник и произход на фашизма. И това, на което днес сме свидетели, е либерален фашизъм, който ще изкореним от страната си.
Ако направим такъв ход, ще спечелим много повече, отколкото ако отговаряме на принципа „не, ти!“.
Леонид Ивашов, превод: В.Сергеев, Pogled.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар