От времето на соца службата за охрана се ползва за обгрижване на властимащите. От тия на последния етаж.
След като пукна демокрацията, УБО се прекръсти и от управление стана служба, от цялата абревиатура запази думата "охрана", сви се като състав и номенклатура. След това обаче отново започна да се раздува като сюнгер. Списъкът от "обектите", които охранява, набъбна, увеличи се бюджетът й, сдоби се със закон, който вместо да ограничи правомощията й, ги засили до степен, че тя отново стана равна на всесилното УБО.
Тази седмица от ДПС предложиха да се ограничи списъкът на охраняваните от НСО лица - принципно нелоша идея.
Когато обаче ДПС прави законодателни предложения, винаги трябва да се гледа знаменателят - защото продължението на идеята за промени е повече от нахална. ДПС искат останалите застрашени лица да заплащат за охраната, като в застрашените лица беше описан и профилът на почетния председател на ДПС. Според движението реализирал безкръвния преход към демокрация. Мантра, която през последните 30 години се повтаря непрекъснато все едно това му дава право да взима произволни обществени ресурси за лична употреба.
Сега същото е наред да се случи и с НСО. На практика Доган няма право на държавна охрана, но вече години я ползва и това се явява репутационен проблем за ДПС. Подобно е положението и с охраната на Делян Пеевски. Идеята на Карадайъ на практика е НСО да стане търговско дружество, което да се наема от хората с пари, възможности, положение и пост. Това разбира се би могло да го прави всяка охранителна фирма, но както председателят на ДПС обясни - никой частен охранител не може да спира движението и "да стреля на спирка".
За ДПС е важно кортежите да са държавни. Важно е да се вижда, че те са държавата. Те искат да приватизират и узаконят привилегиите на НСО, за да не се движат по улиците като обикновени мутри.
Еми нагло е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар