Сергей Лавров - най-дълго служилият министър на външните работи

Ако в света имаше Оскар за дипломати, ръководителят на руското външно министерство може да кандидатства за тази награда
 
Сергей Лавров, който ръководи руското външно министерство от 2004 г., остава в новото правителство и ще продължи да работи като външен министър. 

Това стана известно след обявяването на личния състав на кабинета на министър-председателя Михаил Мишустин. Лавров, който ще навърши 70 години през март, управлява външното министерство най-дълго в историята на съвременна Русия и е един от най-дългогодишните министри в правителството като цяло. В неговото време се случи безпрецедентно сближаване между Москва и Запада и също толкова безпрецедентната криза между тях, пише руският вестник "Коммерсантъ", цитиран от Cross.bg.

Фактът, че Сергей Лавров запази поста на министър на външните работи, който той заема почти 15 години, стана известен на 21 януари след обявяването на персонала на новото правителство. Няма съмнение, че 69-годишният Лавров (на 21 март той ще навърши 70 години) е решенo да бъде оставен от президента Владимир Путин: държавният глава назначава и освобождава федералните министри.

Сергей Лавров е един от дългогодишните министри в руското правителство. Той става министър на 9 март 2004 г. и се премества на тази позиция от позицията на постоянен представител на Русия в ООН, където работи десет години - от 1994 г. Още в Ню Йорк, Сергей Лавров спечели репутация на дипломат от най-висока класа. Тогава той изгради отлични отношения с пресата: винаги с охота обръщаше внимание на журналистите, често даваше пресконференции и провеждаше брифинги.

Ако в света имаше Оскар за дипломати, ръководителят на руското външно министерство може да кандидатства за тази награда.
 
Той държи в главата си огромен архив от международни документи, конвенции, договори. И ако е необходимо - по време на преговори или пресконференции - той незабавно извлича желания файл от паметта си. Професионализмът на Лавров се признава дори от неговите противници. Последните станаха значително повече след избухването на войната в Източна Украйна през 2014 г. и присъединяването на Крим към Русия.

Сред колегите дипломати Сергей Лавров е известен със способността си да намира изход от най-трудните ситуации и кризи. През 2013 г. при преговори със западни партньори той успя да постигне реализацията на идеята на Владимир Путин, същността на която беше да постави сирийските химически оръжия под международен контрол и последващото им унищожаване. Дамаск се съгласи и токсичните вещества бяха изведени. Това предотврати международната военна операция срещу Сирия. Режимът на Башар Асад устоя, а самият сирийски лидер се превръща във верен съюзник на Русия, разположила своите военни в неговата страна.

През април 2014 г., когато кризата в Източна Украйна беше в разгара си, Лавров си осигури още един успех. След разговорите в Женева с държавния секретар на САЩ Джон Кери, ръководителя на европейската дипломация Катрин Аштън и изпълняващия тогава длъжността външен министър на Украйна Андрей Дещица, руският министър успя да гарантира, че в заключителното комюнике на срещата ще става дума само за Донбас и че Крим изобщо няма да бъде споменат.

И накрая, именно на Сергей Лавров приписват ключова роля в подготовката на ядрена сделка с Иран - Съвместния всеобхватен план за действие, който беше договорен през 2015 г. По-късно сделката, сключена при американския президент Барак Обама, бе унищожена от Доналд Тръмп, който го замени като държавен глава.

След като стана министър в края на първия мандат на Владимир Путин, когато Москва все още не беше във вражда, а се опитваше да се сприятели със Запада, Лавров остана ръководител на руската дипломация в момент, когато според самия Сергей Лавров отношенията на Русия със западния свят са по-лоши дори от времето на студената война.

Министър Лавров винаги намира думи, които да обосноват правотата на Кремъл или някои действия на руското ръководство.
 
Така беше през 2008 г., когато Москва придвижи войски срещу Грузия, която започна операция срещу Южна Осетия, и шест години по-късно, когато Кремъл премина към активни операции на територията на Украйна. И в първия, и във втория случай вината за острата реакция на Москва на събитията, случили се на територията на съседните й страни, бе възложена на местните власти и на "Запада, който се крие зад тях", като най-много бе отдадено на САЩ.

Известно е, че Лавров не винаги е бил съгласен с позицията на ръководството на страната. Но ако решението, срещу което той е изказал позицията си, все пак е взето, той никога не го е критикувал.