Депутатът и лидер на НФСБ Валери Симеонов отново се вживя в ролята на лошото ченге.
Видяхме го да вилнее из Черноморието и да затваря заведения заради шума. Внесе и шокиращи промени в Закона за хазарта, които хвърлиха "Национална лотария" в историята. С последното си изявление тази седмица Симеонов отвори нов фронт - този път срещу журналисти от БТВ. Гневът на Симеонов е предизвикан от факта, че близо месец телевизията не е направила нищо по материали с твърденията на собствениците на "Ефбет" и "Еврофутбол" - братя Найденови, че Васил Божков е престъпил законите.
Според лидера на НФСБ, като не са реагирали на получената информация, на практика журналистите са прикрили престъпленията на Васил Божков. "Какви са тези, които на 15 декември им е казана цялата история на Найденови? Аз бих пратил прокуратурата при тях. Всеки, който знае за престъпление, е длъжен да докладва", бе реакцията на Валери Симеонов.
Какви са причините информацията на братята Найденови да не бъде огласена, не е ясно. Знаем, че в такъв случай стандартите на обективната журналистика изискват да се потърси и другата гледна точка. Нищо от това обаче не е направено. Най-вероятно резултатът е плод на автоцензурата и стъписването пред бизнес-авторитета Васил Божков, какъвто той доскоро несъмнено беше.
Подобно поведение е симптоматично за състоянието на българската журналистика. Това, което истинската журналистика загуби през годините на прехода обаче едва ли ще се върне с намесата на прокуратурата, както предлага Симеонов. Или с приемането на закон за защита на държавата от журналистите, примерно.
Всеобщо признат факт е, че у нас четвъртата власт е силно наведена. Вината за това дередже е комплексна. От една страна самата гилдия забрави за стандартите и дава мило и драго да седне в скута на властимащите. Лъстива е и любовта на властта към представителите на професията. Но във времена, когато моралът отстъпва пред целесъобразността и интереса, власт и журналистика обикновено мачкат едно ложе.
Когато ирландският политик и философ от 18 в. Едмънт Бърк веднъж вперил поглед към галерията в Камарата на общините на Обединеното кралство, където седели представителите на пресата, възкликнал: "Ето там седи четвъртата власт и тя е по-важна от останалите". Така Бърк надградил опита от събранието на Генералните щати на Франция, където гласували три съсловия - на духовенството, аристокрацията и представители на селски общини, еснафи и градски съвети.
Някога Бърк вярвал, че управлението изисква държавници, чиято добродетел е от решаващо значение за направата на действащи закони и принципното им изпълнение. Да търсим днес добродетелите на управниците - според представата на ирландския философ - е загуба на време. Същото се отнася и до размисъла кога четвъртата власт у нас престана да бъде такава. Може би всичко се дължи на това, че както горчиво е отбелязал Бърк, епохата на рицарството е отминала.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар