Президентът Румен Радев заяви на 4 февруари, че снема политическото си доверие от правителството на Бойко Борисов и от ГЕРБ скочиха като ужилени – заговориха за импийчмънт и за орязване на правомощието на държавния глава да назначава служебно правителство.
Само ден по-късно предвидливо се отказаха от импийчмънта , защото при наличието на 79 народни представители на БСП, той няма как да мине (за отстраняването на президента са необходими минимум 161 гласа).
Че евентуален служебен кабинет на Радев е камъче в обувката на ГЕРБ отдавна се знае, но публично издаде четата министърът на финансите Владислав Горанов.
„Политическият нагон на Румен Радев бе грешно захранен от началото на мандата, когато бе принуден да се докосне до изпълнителната власт. Предизвикателство за човек, който не е известен с богат политически опит. Има една системна грешка в Конституцията, върху която тепърва трябва да има дебат. Натоварването на президентската институция с изпълнителна власт в смисъл на служебно правителство, е едно изкушение, което Радев не можа да преодолее. Затова погледът към изпълнителната власт ще продължи да е изпитание за него“, каза изненадващо ковчежникът на държавата в „Панорама“ по БНТ.
Ако опростим сложния изказ на министъра, ще стигнем до ядрото – управляващата партия иска да промени Конституцията и да премахне формулата „служебно правителство“ и пробва почвата на обществените нагласи.
Защо иначе знакова фигура в ГЕРБ като Владислав Горанов - човек, който постоянно присъства в джипа на премиера Бойко Борисов в инспекциите му из страната, ще говори за това правомощие на държавния глава като за "системна грешка в Конституцията", "върху която тепърва трябва да има дебат"?
Друго знаково лице за ГЕРБ – депутатът Тома Биков, също засегна темата за служебното правителство, анализирайки речта на Радев.
В сутрешния блок на БТВ Биков заяви:
„Той (президентът Радев – б.р.) казва – давайте да правим политическа криза, давайте да правим служебно правителство. Аз се опасявам, че с тази недалновидност, която демонстрира президентът, ако той сформира служебно правителство, ще започне да работи за някаква перманентна политическа криза, в която да се управлява без парламент с някакво служебно правителство.“
Всъщност Биков не за първи път развива тази хипотеза.
Направи го и миналата година, когато представи книгата си „Политически кризи и служебни правителства“. Тогава той заяви, че тъй като в Конституцията не е заложено колко дълго може да управлява едно служебно правителство, то може да изкара и 15 години, ако през това време не може да се избере редовно правителство.
„Няма да свикаме Велико Народно събрание само заради това, но ако свикаме, служебното правителство трябва да бъде отменено“, каза тогава Биков.
Не е чудно, че в ГЕРБ отдавна разсъждават по темата - служебното правителство им пречи да излизат от една криза или от натрупване на кризи, предизвиквайки предсрочни избори. Които те да организират, след като са си осигурили подходящ състав на ЦИК, на РИК и т.н. Само изключително нескопосно проведен вот, съпътстван от ужасяващи манипулаци, може да пробие такъв модел. Едни плюс – минус 5% - плюс за нас, минус за опозицията, обществото ще възприеме като лек грим върху лицето на скучните и прозаични избори. Нали точно такива трябва да са те във всяка подредена демокрация? Недоволстващите интелектуалци, сочещи купищата невалидни бюлетини, ще бъдат представени като досадни смутители на спокойствието. Мрънкачи, с други думи.
В управленската си практика ГЕРБ успяха да нагодят приложението на Конституцията така, както те я разбират. И въобще не им пука, че в Юридическия факултет на Софийския университет са на друго мнение.
България е република с парламентарно управление, пише в чл.1, алинея 1 на Конституцията.
И по силата на този текст предишните премиери чинно се явяваха всеки петък в Народното събрание (което ги е избрало), за да отговарят на депутатски питания и въпроси. Цялото правителство се строяваше по време на дебати по искане на вот на недоверие, а министър-председателят активно участваше в тях. Същата картина се повтаряше и когато народните представители гласуваха по исканото недоверие. Премиерът задължително се изправяше на трибуната, за да благодари за полученото доверие.
Това не е просто скучна и формална процедура, откъсваща министрите от всекидневната им работа. Така в една парламентарна република изпълнителната власт всеки петък демонстрира своята подчиненост спрямо законодателната.
Това поведение бе закон за всички премиери - от Филип Димитров до Сергей Станишев. Спазваше го и Симеон Сакскобургготски, въпреки царската си титла.
Но не и Бойко Борисов. Със самочувствието на народен любимец премиерът явно реши, че няма да прави неща, които не му харесват.
В отсъствието на главния герой, пиесата „Искането на вот на недоверие“ загуби драматизма си, стана безинтересна.
Но публиката не се възмути. Напротив – свикна. Така както свикна да гледа на министър-председателя като на бащица, който ще реши всеки проблем, а на парламента – като на безлична боксова круша, колективен отдушник на натрупал се гняв.
От самото начало на битието си като управляваща партия ГЕРБ прилагат Конституцията както им отърва. Например - гледат на депутатския мандат като на обикновени трудово-правни отношения. И така разглеждат народните представители от опозицията, използващи едно от най-силните си оръжия – в знак на протест да напуснат пленарната зала, като обикновени недисциплинирани служители, които не ходят на работа.
По силата на възприятието на депутатския мандат като трудов договор, народните представители стават оператори на пулт, които трябва да са на работа точно в 9 ч сутринта, за да се заемат с копчетата; опозицията – колективен мрънкач, съвкупност от хора, които само мислят как да пречат, защото завиждат и на нищо не могат да се зарадват.
И така от 2009 г. до днес, когато кризите в страната опасно зачестиха и у властващата партия явно отново се появи желанието да съблече този мандат като остаряла и изпъстрена с лекета дреха, посягайки към друг - нов и чист.
Да, ама не. Служебното правителство и президентът са пречка към осъществяването на подобен план. За ГЕРБ той е изпитана тактика – леко отстъпление, след което минават в атака и заемат по-широка позиция. Прилагаха я вече два пъти – през 2013 г. пред лицето на масовото недоволство заради поскъпването на живота и през 2016 г. след загубата на президентските избори.
Но Радев вече назначи веднъж служебно правителство и разбра какво може да направи за три месеца. Ако политическата съдба отново му даде шанса да назначи кабинет, може сериозно да обърка плановете на ГЕРБ.
Въобще, президентът Румен Радев е единствената политическа фигура, която пречи на ГЕРБ да се зарадват напълно на властта си. Всеки ден им напомня, че и те са смъртни – губили са избори.
С проф. Огнян Герджиков – служебния премиер, който назначи в началото на 2017 г., току-що встъпилият в длъжност Румен Радев само загряваше.
На 27 януари 2017 г., назначавайки кабинета на проф. Герджиков, Радев заръча на служебните министри: „Служебното правителство няма как да изпълни пълноценно своите задачи, ако не извърши задълбочен експертен анализ на състоянието на всяко едно от министерствата и на държавата. Ще настоявам при установяване на порочни случаи, довели до ощетяване на държавата, да бъдат осветени и прекратени, ще следя отблизо за нулева толерантност на служебните министри към корупцията!“
От ГЕРБ тогава нарекоха действията на президента и на кабинета "Герджиков" реваншизъм.
Нищо чудно, че искат да сменят формулата "служебен кабинет", така, както неведнъж променяха закони, нагаждайки ги към някакъв моментен интерес. Или към даден човек.
Според правната наука в парламентарна република служебното правителство е наказание за парламента, който не е успял да извърши основната си функция - да излъчи правителство. То не е просто неудобство за правителството, чийто мандат е предсрочно прекратен. А наказание за това, че това правителство не е успяло да изпълни целия си мандат.
Но както стана дума, в ГЕРБ предпочитат практиката, теорията ги отегчава.
Затова какво им пречи да променят и тези текстове в конституцията, които им убиват като камъче в обувката?
Ще си намерят и оправдание. Нима в нея няма текстове, писани заради един човек?
Кой не помни, че изискванията, на които трябва да отговаря президентът, заложени в чл. 93, бяха написани така, че да препънат двама души – Георги Пирински и Симеон Сакскобургготски, ако решат да щурмуват Бялата къща?
„За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната“, пише там. „Български гражданин по рождение“ беше текстът анти-Пирински, тъй като социалистът е роден в Ню Йорк. А изискването да е „живял последните пет години в страната“ - насочено срещу царя – изгнаник.
Прав е Тома Биков – няма нужда да се свиква Велико народно събрание само заради едното служебно правителство.
Основната функция на Великото народно събрание е свързана с въпросите за промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление.
Ако предприемат подобна стъпка, от ГЕРБ със сигурност ще бъдат въоръжени с много по-сериозни намерения. Като свой проект за изцяло нова конституция, например.
Това лесно би могло да бъде обяснено в духа на цялостното възмущение от „криминалния преход“. А какво е конституцията от 1991 г. освен конституция на прехода?
И без това българските конституции в последните 70 години издържат по двайсетина години – Димитровската от 1947 г. - 24 години, Живсковската от 1971 г. - 20.
ГЕРБ управляват вече десет години, три пъти печелят парламентарни избори, миналата година спечелиха европейски и местни избори. От изказванията на техните знакови лица строи убедеността, че никой никога не може да ги победи на избори, защото „народът така е решил“ и „суверенът се е произнесъл“.
Започнаха да се главозамайват, като БКП преди 1989 г., която също си мислеше, че ще управлява от 9 септември 1944 г., та до края на света.
С други думи - какво им пречи в един момент да решат, че сегашната Конституция със своите близо 30 години си е направо за смяна.
Много неща могат да се премахнат от нея - служебното правителство, прекият избор на президента (все едно нищо не прави), Великото народно събрание - за да стане промяната в основния закон по-лесна.
Я, какъв широк простор за работа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар