От два дни наблюдавам реакциите по повод текста, който написах за интервюто на Азис пред Мондьо.
Няколко неща ми направиха впечатление и ще ги запиша в тефтерчето си, което се намира някъде в черепната ми кутия.
1. Очевидно е, че подмяната е извършена - Азис наистина вече е, както казваше преди - българският Мерилин Менсън и както казва сега - българския Майкъл Джексън.
Защо се случи така ли - причините са много.
Най-голямата от тях е, че в началото на 90-те така наречения шоубизнес у нас бе поет от едни млади момчета, които носеха екзотични псевдоними. Тези момчета знаеха едно - дълго време държавата в лицето на социализма им бе пречила да купуват свободно Миле, Цеца, Лепа, Весна, Мухарем и Мирослав Илич.
За това сега те решиха, че е време да произведат наш продукт. Беше лесно - вземат се песните на сръбските, турските и гръцките певци и по тях се налагат наши текстове.
Получи се.
2. Това съвпадна с тенденцията родния поп да покаже зъби, налагайки кастрирани осемдесетарски песни с текстове, сякаш писани от девойки в тежък пубертет. Отказът на медиите някъде около 1995 да пускат песни със социално ангажирани текстове и групи и изпълнители, които са извън новото поп клише доведе до тежък отлив на "фенове", които намериха в чалгата далеч по-директно описание на действителността - "Ой, тигре, тигре, айде, борци, дайте ми пари".
3. Публиката на смислената музика - тя, уви, взе малко багаж и се изнесе навън. Да, колкото и да ви е тъпо, една смислена част от България видя, че нещата няма да се оправят. И се изнесе. Тя вече има поколение. А то, уви, в голямата си част не говори български.
4. Клубовете в София постепенно се превърнаха в пианобарове. Там, в пианобаровете се свиреше олд скул хепи соц българска музика с малки изключения. Но това далеч не беше дъното.
То дойде преди 5-6 години, когато постепенно и пианобаровете взеха да умират и да се превръщат в чалга пиано барове.
5. Междувременно чалгата усети, че е настанал момента за "легализация". Досега всички слушаха чалга, ама някак гузно. А сега изведнъж чалгата си каза - а бе, ние съвсем спокойно можем да станем новата бг поп музика.
И това стана. Чалга изпълнителите заложиха на дискотечен ритъм. изненада - актуалния дискотечен ритъм е регетон. Едно към едно с мазния анадолски гюбек, характерен за нашата чалга.
6. Някои обаче стигнаха далеч по-напред. Разказаха историята на тъжния, отхвърлен заради различност човек (ром, сексуално различен, аутсайдер), който е постигнал успеха. Те започнаха да отправят послания, характерни за розово-либералните общности. И о, чудо - интелектуалците от розово-либералния сектор изведнъж усетиха, че могат да припознаят тези изпълнители, защото те могат да са им в помощ.
7. Така се официализира причинно-следствената връзка, в която отправените послания вече са други.
Чалгата вече не е "музика на лумпенпролетариата", а "етно поп музика, която е модерна, толерантна и е нашето уникално лице в Европа".
Европа това я устройва. Тя не иска някой български виолончелист да дойде в западен оркестър и да е по-добър, заемайки нечие място.
Тя иска история за отхвърления ром-гей, който се е преборил да е звезда в една мрачна, "консервативна" (че е много модерно сега това либерали vs консерватори) страна. Тая история в в тренда.
Има и заключение.
Заключението е, че нещата вече са се случили.
Ако не харесвате реалността, имате голям проблем. Големия проблем е, че вече не сте в тренда.
Трендът е друг.
И връщане назад няма.
Това са изводите ми от последните дни.
И въпреки всичко отказвам да живея в тоя мейнстрийм!
И, докато имам сила да го правя, ще квича, както бе казала една моя позната.
Квиченето е характерен похват при свинекол.
Спра ли да квича, това ще означава, че някой вече ме е заколил?
Няма коментари:
Публикуване на коментар