на някой господ взел
на друг пък дал..."
В последно време наблюдавам какво се случва в клетата ни рОдина.
То се случва какво ли не, но аз, в качеството си на наблюдател постоянно се впечатлявам от това или онова и някак се опитвам да го прекарам през призмата на собственото си светоусещане.
Така в главата ми понякога се ражда поезия.
Ето например тази вечер, четейки и гледайки новините започнах да оформям нова ода и мисля да я споделя с вас, защото цял живот страдах за поезията си...
Сега е време и вие да пострадате от нея...
ОДА ЗА ПОСЛЕДНИЯ ТАЛОН
Навън е тъмно, светят сал звездите
нощта превзема мрачния квартал
ракийка смуча, гледам новините
и боцвам от сланинката без жал
В ръката си държа талон последен
и с виличка туршийка боцкам аз
"По дяволите стига бил съм беден"
си казвам, и се виждам като княз
Богат и хубав, с мезонет на Попа
с "Бугати", с тоалет от Филип Плейн
С Айфон, Айпад, Макбук и квот' докопам
с джакузи, вила, яхта и басейн
Отпивам глътка евтина ракия
прокарвам със компот от дренки аз
стотинка вадя, каня се да трия
и в миг дочувам страшен, адски глас
"Лотарията е менте, авери
днес хванах всички, вкарах ги в затвор
един в Дубай, а друг във Меричлери
те лоши са, но аз съм прокурор
Не просто прокурор, а даже главен
ловя бандити, слушам президент
да, страшен съм, не съм ви аз забавен
но Божков вече няма нито цент"
От ужас скочих, даже бутнах стола
ракията разсипах със размах
върху талона капна алкохола
и изведнъж от ужас пребледнях
"Печелите дванайсет милиона"
прочетох аз на мокрия талон
"Спечелилите не печелят нищо"
изрече Гешев с равен, страшен тон
Приседнах аз с талона във ръката
и сълзите потекоха в нощта
Прощавай, мезонет на Попа готин
Прощавай лукс, прощавай, суета
Навън е тъмно, светят сал звездите
нощта превзема мрачния квартал
талонът гледам, сълзите се стичат
дванайсет милиона тъй оттичат
на някой господ взел
на друг пък дал
Поне ще знам, че бях милионер
А Гешев ме изпрати за хайвер...
Няма коментари:
Публикуване на коментар