Зима

Зима
Пролет

28 март 2020 г.

Александър Морозов: Коронавирусът създава нова Европа

Вирусът работи в полза на онази нова субектност в Европа, от която Старият континент се нуждае...
 
Руският политолог Александър Морозов коментира за авторитетното интернет издание за съвременно изкуство и култура Colta.ru , че  коронавирусът може наново да „напечата” Европа

1.

След Втората световна война пред Европа, първоначално в битността й на  Европейска икономическа общност, а след това - като Европейски съюз, стояха сложни въпроси, свързани с унифициране, реформи и регулиране. Но „екзистенциални“ кризи почти нямаше – много малко бяха проблемите, чието решаване изискваше включването на всички страни.

Такъв тип кризи действат  като 3D принтер - „отпечатват“ Европа наново. Досега бяха четири: Берлинската криза (1963), рухването на Източния блок (1989-1991), икономическата криза от 2008 г. и кризата с бежанците през 2017 година.

Вече ясно се вижда, че кризата с коронавируса е с обратен знак на бежанската. Защо? При мигрантската криза бе необходима реакцията както на целия Европейски съюз, така и на всяко национално правителство, на всяко общество. Но тези реакции на различните нива предизвикваха къси съединения помежду си. Бежанската криза не само раздели Европейския съюз и отделните общества в него, но и обърка използването на „Европейски съюз” и „Европа” като синоними. Днес сме свидетели на обратното, както и на един парадокс - вирусът, който с поставянето под карантина, „затваря“ отделните страни, води до реконструкция на „общото пространство“. На 14-15 март голяма част от правителствата на държавите - членки на ЕС решиха да спазват общи норми при поставянето под карантина. Така вирусът се превърна в политически субект с огромно влияние.

И като всеки политически субект веднага започна да прокарва разделителни линии, да принуждава другите да се самоопределят спрямо него, да генерира конспиративни теории и мобилизации.

За конспиративното съзнание е важно кой е натиснал спусъкът, „кой е създал ситуацията“ (рептилите или фамилия Ротшилд). За политическото - как ситуацията с коронавируса ще доведе до нови победители.

Коронавирусът свиква под бойните знамена две поколения в Европа – „Милениум” и поколението Z. Това са „свежи“ поколения, изживели благополучно своите първи 30 години, без страх, в една просперираща Европа. Сега те са призовани да поемат отговорност за колективни политически решения и да се погрижат за по-възрастните – както у дома - за близките си, така и на улицата - на ниво гражданско общество.

„Милениумите” като Себастиан Курц и Еманюел Макрон трябва да излязат от битката с коронавируса с историческа победа. Но не защото са „надвили вируса“ (той сам ще си тръгне), а защото са го признали за политически субект и са обявили мобилизация.

2.

Вирусът създава ситуация „маркер”, при която се очертава онази зона, където от индивидуалния здрав разум се формира общественият: решенията на властите могат да бъдат оспорвани, но трябва да се спазват.

Независимо от факта, че някои хора усещат „вкуса на вируса в устата си“ и изпадат в паника, а други - напротив, ругаят правителствата и техните мерки, ясно се вижда, че в европейските общества има пълнолетно гражданство - в смисъла на израза на Кант, който нарича Просвещението епоха на гражданско пълнолетие.

По отношение на коронавируса в европейското общество се постига по-голям консенсус, отколкото около която и да е реформа или кризисна програма. Освен това той е по-различен от антракса и чумата, които биха предизвикали единствено паника, ужас и говорене от типа „трябва на всяка цена да се спасим“. При коронавируса сме в режим на учение,  на тренировка.  И затова в европейското общество „се мобилизира“ не ужас, а здрав разум и солидарност в общността.

Факт е, че тук възниква проблемът за естеството на тази солидарност. Това е вирус, а не война. И солидарността е около „физическото, телесното”. Заплахата от самата епидемия е „предполитическа“. Тя засяга всеки физически. Вирусът не познава йерархии. И в средновековна Европа „танцът на смъртта“ увлича всички съсловия. Да си припомним Мишел Фуко. Да, вирусът е изключително важен за „грижата за себе си“ (трябва да си миете ръцете  и да не си пипате лицето), той залага хигиенните норми в ежедневието ни, влияе на личната дисциплина, но от друга страна, в тази грижа има биополитика. Вирусът дава в ръцете на управляващите важен инструмент на „невидимата власт“ – да контролират масите в името на тялото.

В последната си книга руският философ Олег Аронсон събира три статии на тема „социални инфекции“, като водещата е озаглавена „Епидемиология на политиката“. В нея Аронсон защитава идеята, че инерцията, с която възприемаме политиката през призмата на рационалността, се разпада, когато се окаже, че сме постоянно изправени пред политически явления, като вируси и социални зарази. Аронсон се позовава на френски философи и културолози като Жорж Батай и Рене Жирар, които анализират фашизма именно от гледна точка на това, че при него „масите“ се ръководят не от логиката, а от желанието. Желанието не може да бъде засечено от радарите на рационалното. С него човек се заразява като с вирус и е опасно. При такава ситуация на политическа мобилизация понятия като „собственост”, „солидарност“, „братство“, придобиват  съвсем друго значение. На понятия, на които до голяма степен почива хуманизмът и които са част от разбирането накъде трябва да се развива демократичното общество. Аронсон обяснява, че те се променят, защото принципно са неполитически понятия, но когато се използват за налагане на далеч не социални отношения, стават част от политиката. И Аронсон не може да не призове: „Спрете! Не политизирайте солидарността“!

В същото време левичарите са на друго мнение – Славой Жижек, например, смята, че вирусът предлага перспектива към една нова глобална солидарност. Той цитира известния американски марксистки теоретик Фредерик Джеймисън, който, анализирайки холивудски филми със заплахи от глобални епидемии, вижда в тях надежда за нова форма на солидарност, която би спасила света от глобалния капитализъм. Наред с левичарите обаче се чуват и гласовете на либертарианците, които виждат в мерките за борба с коронавируса опасност от нова „тотална власт на държавата“.

Най-вероятно обаче нито надеждите на левите, нито страховете на десните ще се сбъднат. Какво ни очаква тогава?

3.

Вирусът създава нова Европа. Това е първото голямо събитие след падането на Берлинската стена. И то е по-значимо от неуспешния опит за приемане на Европейската конституция (през 2004 г.).

Коронавирусът предизвика въвеждането на извънредно положение, при което всичко подлежи на изпитание – и възможността да се преминават граници, и готовността всички служби да предприемат трансевропейски действия (а не само разузнавателните структури, както беше при заплахата от ислямски тероризъм след 11.09.2001). Вирусът разкрива колко дисциплинирано и солидарно може да бъде европейското гражданство във всички национални общества, независимо от идеологическите и партийни различия.

Срещу вируса трябва да се вдигне европейска армия – такава, за каквато Макрон мечтае. Нова полиция и нов граничен контрол. Вирусът води до стратификация на обществото, каквато всяко извънредно положение създава. Тук на най-сериозно изпитание ще са подложени онези, които не могат да напуснат работата си, въпреки че нерядко са изложени на риск. А те не могат да си тръгнат, тъй като са част от инфраструктурата, която поддържа живота в съвсем прекия смисъл на думата.

Вирусът атакува директно и е много по -„първичен” в сравнение с такива заплахи като радикалния ислям или хибридната война, в които, без всяко съмнение, се съдържа и характерната за постмодернизма двойственост. Но вирусът, като всяко природно бедствие, събужда сили, чужди на постмодернизма. Той работи в полза на онази нова субектност в Европа, от която Старият континент се нуждае. И изпитва остра нужда - вече повече от 30 години след падането на Берлинската стена.


Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар