Зима

Зима
Пролет

28 март 2020 г.

Юбер Ведрин: Европейският съюз бе създаден за свят без трагедии

"Шокът от коронавируса разби на пух и прах редица дълбоко вкоренени рефлекси, идеологии и вярвания."

- Какво разкрива кризата с коронавируса според вас?

- Тази глобална криза, безпрецедентна след световните войни, разкрива или потвърждава, че вече няма истинска международна общност или че тя не е готова да се изправи срещу световна пандемия. Бил Гейтс и военни стратези го казват още от вируса Ебола. Вече знаехме, че през последните десетилетия глобализацията е преди всичко финансова дерегулация и локализация на индустриалното производство там, където разходите за заплати са най-ниски, в Китай и в другите нововъзникващи пазари (прословутата “верига на стойността”), изключвайки всяко друго съображение. Сега преоткриваме, че стратегическата зависимост, до която това доведе, е била смятана за второстепенна. Виждаме, че няма достатъчно оперативна многостранна система (ООН, СЗО, Г-7, Г-20…). И имаме потвърждение, че Европейският съюз, единният пазар и политиката на конкуренция са били замислени за свят без трагедии. От друга страна, движението на населението стана постоянно, масово и проблематично. Знаехме го, но сега е очевидно.

- Отсъстваща Европа, Китай, който идва на помощ на Италия, като доставя медицинско оборудване… Не е ли това знак за промяна?

- Напълно, но това започна отдавна, дори и западните страни да се опитват да му се съпротивляват. Китай отново е номер едно и вече не го крие. Вижте огромната амбиция на Пътя на коприната. Но и патерналистичното му общуване. Не можем да упрекваме китайците, че се възползват от глобализацията. Ние, европейците, сами трябва да се запитаме за собствената си стратегия и наивност. Това е много тежко за европейците, които все още се смятат за цивилизационния авангард на света. Но по отношение на Европа, ЕЦБ все пак сложи на масата над 1000 млрд. евро (9% от БВП) и Европейската комисия реши да “преустанови” бюджетните правила! Това е потенциално една нова Европа!

- Тази криза показа и подценената ни уязвимост: икономическата зависимост на Франция за някои стратегически продукти, като лекарствата…

- Вярно е и не става въпрос само Франция. В света на глобалната пазарна икономика и не само заради “идеологията на Световната търговска организация”, почти нищо не се смяташе за стратегическо, освен военната област в строгия смисъл на думата. Това вървеше ръка за ръка с гръмогласната, преувеличена и неразумна дискредитация на държавния суверенитет и неговата роля.

- Ще бъде ли сериозно преразгледана идеята за глобализацията?

- Много от тези безразсъдни грешки, преувеличения, отклонения би трябвало да бъдат преразгледани. Дори и някои да се опитат да попречат. Това очевидно засяга идеята за щастливата глобализация, която вече беше тежко болна. Щастлива? Тя беше щастлива за известно време, за бедните в бедните страни и за богатите в богатите страни. Докато разочарованието на народните и средните класи в развитите страни не се превърна в неудовлетворение и популизъм. Но не е ли поставен под въпрос целият безгрижен, хедонистичен, индивидуалистки и купонджийски начин на живот, който се бе превърнал в първото от човешките права? За всички или за част от човечеството, този начин на живот се изразява в непрекъсната, безгранична и безпрепятствена мобилност, като брауново движение. Като прибавим непрекъснатите бизнес пътувания и масовия туризъм (1,4 млрд. туристи през 2019 г.), това прави 4 млрд. авиопътници през 2017 г., “очаквани” 8 милиарда през 2035 г. (преди пандемията)!

Ще трябва да се преразгледа и финаносово безграничната “казино икономика” (която Обама започна да прави, а Тръмп разруши) и “веригите на стойността”, които не отчитат външните екологични разходи. Всичко това поставя под въпрос не само един начин на живот, но и цяла цивилизация. Нашата.

- Сред догмите, които се взривиха с тази криза, не е ли и неприкосновената досега догма за отварянето на границите на Европа?


- Тази догма сериозно бе разклатена в рамките на Шенген заради миграционната вълна, последвала войната в Сирия през последните години. Но шокът от коронавируса разби на пух и прах редица дълбоко вкоренени рефлекси, идеологии и вярвания. Любопитното е, че свободното движение в Европа се  превърна в неин абсолютен символ. Шенгенските споразумения бяха приети едва през 1985 г. (докато Римският договор датира от 1957 г.). В началото това беше само скромна - и интелигентна - инициатива на държавните секретари по европейските въпроси. С течение на времето тя се превърна в централен елемент, но също така, уви, белязан с престъпна небрежност по отношение на външните граници, в “без-граничната” идеология, тъй като по онова време се смяташе, че тези хуманистки и икономически споразумения ще се разширяват безкрайно. Смяташе се, че така както някога сме евангелизирали, колонизирали, цивилизовали, така и ще отворим света.

Едновременно трогателен, симпатичен, наивен, претенциозен и опасен подход. Така Шенгенските споразумения, свободното движение се превърнаха със задна дата в символ на Европа. Отказът от граници се превърна в нещо като религия, която не може да се оспорва. Силвен Тесон е абсолютно прав, когато казва пред “Фигаро”: Този, който се противопостави интелектуално на религията на потока, е лош. Стената става форма на злото”. Но всичко това ще бъде разклатено от случващото се в момента. Трябва отново да станем прагматични.

- Какви са поуките от всичко това? Можем ли да се надяваме на появата на “нов свят” след тази криза?

- Има много поуки, които да извлечем, и промени, които да направим. Разбира се, мощните сили на икономическата, търговска и социална инерция ще искат да се върнем към “нормалното”. Не бива да им отстъпваме и като начало трябва да запазим предпазните мерки след свалянето на карантината. Освен това, трябва да пристъпим към безпощадна оценка на всичко, което трябва да бъде коригирано или изоставено на международно, европейско, национално, научно, административно, колективно и лично ниво. Трябва да създадем оперативна система за международно сътрудничество между правителствата - за да откриваме незабавно, предупреждаваме, организираме предпазни мерки и лечение при неизбежните бъдещи пандемии.

Също така трябва да се изяснят условията на развитие на болести, предавани от животното на човека. Да прекараме през ситото цялата система ООН - Бретън Удс - Г-7 - Г-20 и т.н.

- А Европа? Ще може ли и тя да извлече поука от тази криза?

- Може би с тази изключителна криза тя ще открие начини да се освободи от някои свои основни недъзи: като съчетае по-добре националния суверенитет и европейския суверенитет.

Бивш министър на външните работи на Франция от 1997 до 2002 г., при Жак Ширак, със своя прагматизъм и реализъм, фин анализ и познаване на международните теми, Юбер Ведрин е уважаван както вляво, така и вдясно

Ан Фюлда, “Фигаро”, превод: Галя Дачкова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар