Бързото разпространение на вируса и рестрикциите, които се налагат заради него, е класически "черен лебед", така описан в небезизвестната теория на Насим Никълъс Талеб.
Неочаквано, статистически почти невероятно събитие, което в случая може да пресуши паричните потоци на милиони фирми, да изтрие спестяванията на инвеститорите, да фалира държави и да хвърли глобалната икономика в рецесия.
Или не?
Непредвидимостта е гигантска, защото не едно, а множество невероятни събития се случиха едно върху друго и това започва да се превръща в системна опасност. Може да се окаже, че дори икономическите агенти да са предвидили и да са били подготвени за някои от рисковете поотделно, едва ли могат да реагират на всички, които се реализираха наведнъж. Каква степен на вероятност давахте преди две седмици да се появи забрана повече от двама души да се събират на публично място, границите в Шенген да бъдат затворени, а повечето самолети да останат на земята?
Правителствата сами предизвикаха това, изправени пред дилемата дали да спасяват човешки животи, или да съсипят икономиката. Някои взеха решенията за ограничения бързо и незабавно започнаха да готвят мерки за подпомагане на засегнатите. Други като Великобритания отлагаха до последно, подготвяйки се за ударната вълна по здравната система.
В България, която е безпощадно неподготвена за здравната криза и в същото време политиците не разбират ролята на бизнеса, икономиката беше пожертвана незабавно.
Но няма никаква подготовка и за последствията от това.
Ограниченията за търговска дейност бяха обявени набързо и неясно регламентирани, кризисните закони се пишат и преправят на крак, от телевизора говорят униформени и прокурори, заплахата е за "военно положение". Нищо от това не допринася за доверието, че дори да успее да озапти вируса, държавата ще се справи с парите.
Дезинфектирана и икономически умъртвена може да се окаже цялата и без това тънка предприемаческа прослойка, възможно е структурни бизнеси да изпитат затруднения, има опасност много хора да останат без работа. Първите изявления на премиера не оставят впечатлението, че политиците имат идея какво да се направи. Напротив, посланието беше, че бюджетът излиза на дефицит, фирмите сами да се оправят, собствениците им да продадат колите си.
Действително за правителствата, както и за отделните хора е трудно да изработят стратегия заради две големи неясноти - несигурността на глобалните пазари и неяснотата колко дълго ще продължи здравната криза. Макар за последното да има вече индикации. Все пак трябва да се работи с презумпцията, че има живот след коронавируса и че всяка криза отминава. Правителствата, в това число нашето, разполагат с много повече инструменти да облекчат удара - ликвидно и чрез споделяне на финансовата тежест със засегнатите. Многобройни примери за възможни мерки има от различни държави, както вече и от европейски институции.
Освен ако в главите на премиера и малцината икономисти, които виждаме около него, национализацията на структурни предприятия и изкореняването на предприемачеството не са примамлива мисъл.
За бизнеса, откъдето, както правилно отбеляза Борисов, идват данъците, досега обявените намерения за мерки, които тепърва ще се уточняват, не внасят никакво успокоение.
Колкото доверие има в ББР (Българската банка за развитие, която досега финансира единствено бизнеси, близки до политици), толкова доверие ще има и в антикризисните програми.
Време е за ясно лидерство по икономическата тема също. За компетентност, за прозрачност и за честност. Само така може да бъде облекчена кризата, която вече е факт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар