Пролет

Пролет

24 март 2020 г.

Груповият имунитет е епидемиологичен неолиберализъм

Иронията на неолиберализма е, че той създава илюзията за социална мобилност, докато засилва и дори задълбочава социалното неравенство...
 
Статията е взета от сайта на Изабел Фрей, която е милениал, принадлежи на поколението Y, живее във Виена и пише за живота и политиката по време на коронавируса. Работила е в областта на медицинската антропология и социологията и е отдадена на каузи за социална справедливост. 

Изабел Фрей е и певица, която изпълнява еврейски революционни песни и песни за съпротивата и работи за съживяване на традицията на левия израелски активизъм, съотнасяйки го със съвременни политически проблеми.

-----

Докато повечето европейски държави се готвят за блокада, с която да спрат разпространението на коронавируса, няколко страни клонят към различна стратегия: групов имунитет. Вместо да тестват колкото е възможно повече хора и да предприемат мерки за увеличаване на социалната дистанция, те искат преднамерено да позволят на вируса да се разпространи сред хора, които са в по-малък риск, така че голяма част от населението да развие имунитет.

Тези страни се аргументират, че изграждането на групов имунитет е единствената дългосрочна стратегия за справяне с вируса, доколкото епидемията не може повече да бъде удържана и би могла винаги да се възобнови отново. Вместо да поставят цялата страна под блокада, само населението в риск трябва да бъде под карантина, докато епидемията продължава да се разпространява. 


Множество епидемиолози и вирусолози обаче разкритикуваха стратегията, като посочиха, че е рискова, ненаучна и е вероятно да доведе до висока смъртност. Наскоро публикуван доклад на Импириъл Колидж Лондон, който доведе до промяна на политиката на правителството на Великобритания, даде прогнозна оценка, че резултатът от тази стратегия ще бъде 250 000 смъртни случаи в Обединеното Кралство. Тъй като не е възможно ефективно да се изолира населението в риск, особено докато вирусът продължава да се разпространява, здравната система най-вероятно ще се претовари и ще бъде в опасност от пълен колапс.

Епидемиологичен неолиберализъм

Защо страна като Великобритания изобщо би обмисляла подобна рискована стратегия и защо други страни все още следват този подход? Причината е неолиберализмът. От осемдесетте години на миналия век ние сме управлявани от политическата парадигма на неолиберализма, която замени държавническата социална политика с приватизация и дерегулация на пазара. Неговата вяра в неотменимата справедливост на пазара доведе до политическа аргументация, която постави печалбата преди хората. И колонизира умовете на хората, карайки ги да вярват, че е тяхна грешка, ако са бедни, необезпечени или безработни.

Иронията на неолиберализма е, че той създава илюзията за социална мобилност, докато засилва и дори задълбочава социалното неравенство. Той предпоставя, че щом за някого е възможно да успее на свободния пазар, то значи останалите, които не успяват, сами са си виновни. Това убеждение не само е погрешно, то е и насилническо. Неолиберализмът доведе до това, че богатият стана по-богат, а бедният страда все повече от обезправяване, необезпеченост и зависимост. Това, което изглеждаше като laissez-faire политика, е изпипана и комплексна система, автоматично структурирано насилие над слабия, което също така разбива всяка възможност за съпротива.

Груповият имунитет е епидемиологичен неолиберализъм. Точно както и безусловната вяра в свободния пазар, груповият имунитет се основава на предположението, че епидемията се преодолява най-добре като се остави нерегулирана. Но точно както и при неолиберализма, неговият резултат е насилие над слабите и бедните: възрастни и хора с увреждания, бездомни, бежанци и хора с тежко здравословно състояние – много от които вероятно също са с нисък социо-икономически статус, заради корелацията между бедност и болест. Това са хората с най-висок риск да умрат от Covid 19, особено ако здравната система е претоварена и лекарите трябва да приоритизират.

Разпад на социалните държави

Не е съвпадение, че именно Великобритания и Нидерландия, две от най-либералните държави в Европа, защитиха този подход. Тези държави прекараха последните десетилетия, прилагайки политика на облагодетелстване на икономиката пред социалните интереси, като систематично намаляваха финансирането на здравеопазването, образованието и жилищната политика. Изборът срещу вредната за икономиката блокада пасва перфектно на техните политически доводи. 


Швеция обаче е малко по-объркващ случай: тя е държава, която е международно призната със своята добра социална политика и щедро социално подпомагане. Но дори архетипна социална демокрация като Швеция не е имунизирана срещу неолибералната политика. Както в повечето европейски държави, нейните социални помощи бяха систематично разчленявани в последните десетилетия.

Най-голямото предизвикателство в корона-епидемията е „изравняване на кривата“, така че капацитетът на спешната и интензивната грижа да не бъде надхвърлен. Но тези три държави вече имат толкова нисък капацитет на спешна грижа, че той би бил недостатъчен дори и при строги блокадни мерки. Обединеното Кралство и Нидерландия имат само половината от капацитета на Италия от легла за спешна помощ на глава от населението. А Швеция, вероятно най-социалната държава в Европа, има дори по-малко от половината.

Ако тези държави искаха да предотвратят надхвърлянето на капацитета си, те трябваше да са реагирали много отдавна. Но този кораб вече отплава. Налагането на стриктни мерки за блокада не само би затруднило икономиката, но би изобличило разрушената здравна система вследствие на десетилетия неолиберална политика. Изборът на групов имунитет позволява на правителствата да обвинят вируса за провала на здравната система, вместо да поемат вината за лошото управление. Точно както отделни бедни хора могат да бъдат обвинени, че не са се постарали достатъчно упорито, отделни болни хора могат да бъдат обвинени, че не са спазвали мерките на карантината. Няма значение дали ще е времето, вярата, или нечия собствена вина – стига за смъртта на хората да не бъде държано отговорно правителството.

Груповият имунитет не е просто лоша наука или лоша политика. Той е биологична война. Много хора ще умрат поради него и правителствата няма да поемат отговорността за това. Но тази стратегия не идва отникъде. Тя е логично продължение на политическата аргументация, която управляваше света през последните десетилетия, доведена до крайност като laissez faire социален дарвинизъм. Защото хората, които вярват в нерегулирания пазар, ще повярват също и в нерегулираната епидемия, дори и това да убива.



 Изабел Фрей, превод: Екатерина Грънчарова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар