Нападението срещу журналиста Слави Ангелов безспорно е отвратителен и брутален акт.
Проблемът обаче е дори по-голям. Слави ще се оправи, ще оздравее и отново ще може да пише. За съжаление това, което се случи с него, са преживели и други колеги. Истинският проблем е в това, че идеята за използването на подобни насилнически методи отново започва да минава през главите на мутрите.
Подобни деяния ни връщат с около 30 години назад в годините, когато правосъдието и сигурността на хората изобщо не съществуваха. Юмручното право и бухалките бяха тези, които владееха улиците. И как да мислим, че държавата ни се е развила към по-добро и гарантира повече сигурност, при положение че ни се случват същите неща като в ранния постсоц. Затова все по-често си мислим, че живеем в една и съща година, защото ни се случват едни и същи неща - и преди, и сега. Че можеш да пребиеш някого заради неговото мнение или заради това, че назовава неудобната истина. Или просто защото си върши работата. И всичко това е следствие от отказа от реформи в правоохранителния сектор и прокуратурата.
От гледна точка на актуалната ситуация в страната това нападение е тревожен сигнал. Престъпниците използват хвърлянето на целия държавен ресурс в борбата с епидемията от коронавируса и генерирания от това дефицит на сигурност, за да отприщят своята безнаказаност. Като по време на футболен мач или митинг, когато бандитите вилнеят между "Люлин" и "Дружба", докато цялата полиция пази стадиона.
Побой над журналист сега е истински и сериозен тест дали държавата не се е разпаднала от нахлуващата криза.
Това, че светът се сблъсква с най-голямата пандемия от един век насам, не означава, че отвъд нея животът не продължава. Не, кървавото посегателство върху Слави Ангелов не е прецедент и това в случая е най-лошото.
Защото смазването на свободната журналистика е плод на целенасочени действия от страна на управляващата партия и присъдружната й прокуратура, подкрепени от обслужващите ги олигарси и техните медии.
Всъщност побоят над Слави Ангелов е логично продължение на тенденцията журналистическата професия да бъде неглижирана и унижавана от властта. Когато наричаш журналистите мисирки и ги третираш просто като "дръжки на микрофони", няма как това послание да не стигне и до мутрите. А техният инструментариум е известен - от металните пръти до убийствата. Защото когато няма правосъдие и управление, единствените, които им пречат, са журналистите.
Затова усещането е, че живеем в миналото, защото и днес ни се случват неща, каквито са ни се случвали и тогава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар