Пролет

Пролет

21 март 2020 г.

АнтиУОЛтопия

Страхувам се от мисълта, че ще остарея в свят, който може да жертва родителите...
 
След някоя и друга седмица, гладни, изнервени и дезориентирани от изолацията човешки маси ще надигнат глас да бъдат жертвани старите и болните. 

Не, това не е сюжет за апокалиптичен филм, а съвсем осъзната прогноза за това, което ни чака съвсем скоро.

Първите гласове на новия вид евгеника вече са факт. И не е само собственикът на „Уолтопия“ Ивайло Пенчев, който, след като реши, че животът на неговите служители е по-важен от живота на другите и изрази облекчение, че по-малко стари хора означава по-спокойна пенсионна система, днес във Фейсбук-статус той допълни срамните си теории:

„Видно е, че тази болест засяга конкретна група хора несравнимо повече от друга група. Има и други такива болести. Например рак на гърдата или рак на матката или рак на простатата. Или пък Алцхаймер. При всички тези болести по-засегнатите групи се таргетират различно от по-незасегнатите. И това изглежда правилно. Мъжете не ходят на мамолог, жените не се грижат за простатите си. Възможно е да постъпим по същия начин и с този вирус”.

Пенчев не е сам в тези си разбирания. Политологът Иван Кръстев публикува днес в сайта на мозъчния тръст „Европейски съвет за международни отношения“ статията „Седем ранни урока от коронавируса“, в която между другото казва:

„Правителствата ще бъдат принудени да избират дали да овладеят разпространението на пандемията с цената на унищожаване на икономиката, или да платят по-висока цена в човешки животи, за да спасят икономиката”.

И това – веднага след като е обяснил тезата си за егоцентризма на по-старото поколение, което не иска да промени начина си на живот.

В социалните мрежи все по-често се появяват мнения, че старците тежат на младите, че издръжката им е скъпа, че всъщност всички усилия срещу коронавируса са заради тях, което лишава младите от възможността да си живеят живота.

По улиците е пълно с млади хора, които не се сещат, че прибирайки се у дома, ще заразят бабите и дядовците си. Това е истинският егоцентризъм. По-лошо, това е евгеника, проникваща в мисленето, подхранвана от страха.

Една голяма част от обществото – практически по-голямата – подло си мисли, че светът спира само в името на някакви безполезни старци. Неспособността да се гледа извън собствения ракурс, извън контекста на личното, води до усещане за всепозволеност:

„Ако няма опасност за мен, за хората като мен, защо да ми пука за някакви хора, които не са като мен и само пречат“.

Личните родители и прародители не влизат в сметката, ще умрат нечии чужди старци, просто цифри от статистиката. Ще се разболеят тежко и едва ли ще оцелеят някакви болни, които така или иначе ще си умрат. Това витае в карантинната атмосфера, все още недоузряло, но вече там – в мислите на много хора, огласени вече от Пенчев и Кръстев.

Засега е рано, но времето, което ни остава, преди тези гласове да станат мнозинство, да заглушат разума, е малко. Скоро, потиснати от принудителната десоциализация, изнервени от липсата на свобода, хората ще потърсят най-удобната жертва и ще я направят – ще жертват старите и болните.

И дори през ум няма да им мине, че след някоя и друга година самите те ще са стари и болни. Този вирус не е първият, но не е и последният. Ако дори само веднъж светът избере икономиката пред живота, това ще се повтаря и повтаря непрекъснато.

Дано някой ден не стане като в онази приказка за царя, който заповядал да убият всички старци. Помните ли какво става в нея? Царството било спасено от мъдростта на единствения оцелял стар човек.

Страхувам се от мисълта, че ще остарея в свят, който може да жертва родителите. Страхувам се от мисълта да се разболея в свят, в който лекуват и пазят само потенциалната работна сила.

Икономиката е важна, няма спор, но за кого е печалбата от нея, ако не за хората? Не ставаш по-малко човек, когато минеш 60-те. Ползата от съществуването на всяко човешко същество не се изчерпва с професионалния му принос и добавената стойност, която изработва в професията си.

В много романи и филми подобни неща са описани като грандиозно преувеличение, с презумпцията, че няма начин да се случат. Ние вече живеем в тази антиутопия.

Хуманизмът е мъртъв. Същият оня хуманизъм, който се е родил през Ренесанса след чумата. Новата чума го уби. 


Колелото на историята се върти, а ние имаме ужасния късмет да живеем в най-ниската му точка.


Силвия Недкова, Ploshtadslaveikov.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар